— Хванах ли ви сега! Ами и аз чаках за преглед.
— Може би сте имали зъбобол?
— Точно така, приятел.
— И все пак сте си тръгнали, без да се явите на преглед?
— И какво? Това не е ли моя работа?
Той замълча, а после каза с неочаквано свиреп тон:
— О, какъв, по дяволите, е смисълът от тези сладки приказки? Вие сте били там, за да наглеждате вашия тузар. Е, на него нищо му няма, нали? Нищо не се е случило на скъпоценния ви мистър Алистър Блънт. Какво искате от мен?
Поаро попита:
— Къде отидохте, след като излязохте толкова неочаквано от чакалнята?
— Излязох от къщата, естествено.
— О? — Поаро вдигна очи към тавана. — Само че никой не ви е видял да излизате, мистър Рейкс.
— Има ли някакво значение?
— Може би да. Не забравяйте, че скоро след това в къщата е имало смъртен случай.
Рейкс безгрижно каза:
— А, имате предвид онзи зъболекар?
Поаро произнесе твърдо:
— Да, имам предвид онзи зъболекар.
Рейкс го погледна.
— Опитвате се да ми го припишете ли? Такава ли била работата? Само че няма да стане. Вече прочетох вчерашното заключение от следствието. Горкият човечец се е самоубил, защото е допуснал грешка с местната упойка и някакъв негов пациент починал.
Поаро продължи невъзмутимо:
— Можете ли да докажете, че сте напуснали къщата тогава, когато казахте? Има ли някой, който да потвърди категорично къде сте били между дванадесет и един?
Събеседникът му присви очи.
— Значи наистина се опитвате да ми го припишете? Сигурно Блънт ви е дал идеята?
Поаро въздъхна и произнесе:
— Простете, но вие изглежда страдате от някаква идея фикс — постоянно споменавате името на мистър Алистър Блънт. Аз не работя за него и никога не съм работил за него. Не ме интересува неговата сигурност, а смъртта на един човек, който добре си вършеше работата в своята професия.
Рейкс поклати глава.
— Съжалявам — каза той, — но не ви вярвам. Вие сте си частно ченге на Блънт — лицето му потъмня и той се наведе през масата. — Но, разберете, вие няма да го спасите. Той трябва да си отиде, заедно с всичко, което символизира! Картите трябва да бъдат раздадени отново — старата, корумпирана финансова олигархия трябва да си отиде — тази проклета банкерска мрежа, която е омотала света като паяжина. Те трябва да бъдат пометени. Нямам нищо против Блънт лично, но той е от хората, които мразя по принцип. Той е посредствен и самодоволен. Той е от онези, които не можеш да помръднеш без помощта на динамит. Той е от онези, които казват: „Не можете да разрушите основите на цивилизацията“. Не можем ли? Нека да почака и ще види! Той е пречка по пътя на прогреса и трябва да бъде отстранен. Днес на земята няма място за хора като Блънт — хора, които ни теглят към миналото, хора, които искат да живеят, както са живели техните бащи, или дори дедите им! Тук, в Англия, имате много такива — закоравели стари консерватори — непотребни, изхабени символи на една отминала епоха. И, Боже мой, те трябва да си вървят! Трябва да се построи нов свят: Нали ме разбирате? Нов свят!
Поаро въздъхна и се изправи. Каза:
— Разбирам, че вие сте идеалист, мистър Рейкс.
— И какво от това?
— Не може да се очаква от един идеалист да се загрижи за смъртта на някакъв си зъболекар.
Мистър Рейкс презрително каза:
— Какво значение има смъртта на един нещастен зъболекар?
— За вас може да няма, но за мен има. В това е разликата помежду ни — рече Еркюл Поаро.
VII.
Поаро се прибра вкъщи, за да научи от Джордж, че една дама го очаква.
— Тя е… хм… малко нервна, сър — каза Джордж.
Тъй като дамата не си беше казала името, Поаро можеше да се позабавлява с догадки. Не позна, защото младата жена, която енергично стана от канапето при неговото влизане, беше бившата секретарка на мистър Морли, мис Гладис Невил.
— Боже господи, мосю Поаро. Толкова съжалявам, че ви безпокоя… Наистина не зная откъде намерих смелост да дойда… Боя се да не помислите, че е твърде нахално от моя страна… Никак не искам да ви губя времето — зная колко ценно е времето на заетия човек, но съм толкова нещастна… Само че на вас сигурно ще ви се стори пълна загуба на време…
Възползвайки се от дългогодишния си опит с англичаните, Поаро предложи да пийнат по чаша чай. Реакцията на мис Невил надхвърли и най-добрите му очаквания.