— Във всеки случай заместник-комисарят е доволен.
— А доволен ли е от изчезналата жена?
— Случаят с липсващата Сийл? Не, мога да ви кажа, че все още работим по въпроса. Тази дама трябва да е все някъде. Не може просто да излезеш на улицата и да изчезнеш.
— Тя изглежда го е направила.
— За момента да. Но тя все трябва да е някъде, жива или мъртва, а аз не мисля, че е мъртва.
— Защо?
— Защото досега щяхме да сме открили трупа.
— Но, Джап, нима труповете излизат наяве толкова бързо?
— Явно намеквате, че тя е вече мъртва и ще я намерим в някоя каменна кариера, нарязана на малки късчета, като мисис Ръкстън.
— В края на краищата, mon ami, има и случаи на изчезнали хора, които не са открити.
— Много рядко, стари приятелю. Вярно е, че много жени изчезват, но обикновено накрая ги откриваме. В девет от десет случая, причината е в добрия стар секс. Излизат някъде с мъж. Но аз не мисля, че е възможно това да се е случило с нашата Мабел, а вие?
— Човек никога не знае — предпазливо каза Поаро. — Но не смятам, че това е вероятно. Значи вие сте сигурен, че ще я откриете?
— Напълно. Публикуваме нейното описание в пресата, ще търсим помощта и на Би Би Си.
— Охо — рече Поаро. — Надявам се това да доведе до резултати.
— Не се притеснявайте, стари приятелю, ще намерим вашата изчезнала красавица — заедно с вълненото й бельо и всичко останало.
Той затвори телефона.
Джордж влезе в стаята с характерната си безшумна походка. Той постави на една малка маса купичка горещ течен шоколад и малко бисквити.
— Ще желаете ли още нещо, сър?
— Много съм объркан, Жорж.
— Наистина ли, сър? Съжалявам да го чуя.
Еркюл Поаро наля шоколад в чашата си и замислено го разбърка.
Разпознал симптомите, Джордж стоеше в почтително очакване. Имаше моменти, в които Еркюл Поаро обсъждаше случаите си със своя камериер. Той винаги казваше, че намира мнението на Джордж за изключително полезно.
— Вие, Жорж, несъмнено знаете за смъртта на моя зъболекар?
— Мистър Морли ли, сър? Да, сър. Много покъртително, сър. Разбрах, че се е застрелял.
— Такова е всеобщото мнение. Ако не се е застрелял, значи е бил убит.
— Да, сър.
— Въпросът е кой го е убил?
— Точно така, сър.
— Има само няколко души, Жорж, които биха могли да го убият. Това са хората, които са били в къщата или са можели да бъдат в нея по това време.
— Съвсем вярно, сър.
— Тези хора са: една готвачка и прислужница, любяща и привързана към семейството, за която е твърде невероятно да извърши нещо подобно; една предана сестра, за която също е твърде невероятно, но която наследява всичките му пари, а финансовият аспект никога не може да бъде пренебрегнат напълно; един способен и работлив съдружник — без известен мотив; едно малко празноглаво момче паж, привързано към евтините криминални романчета; и накрая — един гръцки джентълмен с малко неясно минало.
Джордж се покашля.
— Тези чужденци, сър…
— Точно така. Абсолютно съм съгласен. Гръцкият джентълмен решително е под въпрос. Но, разбирате ли, Джордж, гъркът също умира и очевидно негов убиец е мистър Морли — дали нарочно, дали в резултат на злощастна грешка — не можем да бъдем сигурни.
— Възможно е, сър, те да са се убили взаимно. Искам да кажа, сър, у всекиго от господата да се е зародила идеята да ликвидира другия господин, като, разбира се, всеки от господата е бил в неведение за намеренията на другия господин.
Еркюл Поаро одобрително изръмжа.
— Гениално, Жорж. Зъболекарят убива нещастния пациент, който седи на стола му, без да подозира, че споменатата жертва в момента обмисля точно в кой миг да извади пистолета си. Разбира се, възможно е да е така, но на мен, Жорж, ми се струва твърде невероятно. А и все още не сме стигнали до края на нашия списък. Има още двама души, които е възможно да са били в къщата в дадения момент. Всички пациенти преди мистър Амбериотис фактически са били видени да излизат от къщата, с изключение на един — млад американски джентълмен. Той е напуснал чакалнята към дванадесет без двадесет, но фактически никой не го е видял да излиза от къщата. Следователно трябва да го смятаме за възможност. Другата възможност е някой си мистър Франк Картър (не е пациент), който дошъл в къщата малко след дванадесет с намерението да се срещне с мистър Морли. И него никой не го е виждал да излиза. Това, добри ми Жорж, са фактите; какво мислите за тях?