— Така ли? Е, това вече е доста абсурдно от моя страна, нали?
— Забележката беше любопитна, мадмоазел. Тя разкриваше, че вие знаете за съществуването на мистър Морли, че дори сте очаквали нещо да се случи — не на него, но може би в неговия дом.
— Вие обичате да разказвате приказки, нали?
Поаро не обърна внимание на това.
— Вие сте очаквали, или по-скоро сте се страхували, че в дома на мистър Морли може да се случи нещо. Страхували сте се, че нещо може да се случи с вашия чичо. Но ако е така, вие трябва да сте знаели нещо повече от нас. Помислих над хората, които са били в дома на мистър Морли в онзи ден, и веднага се спрях на един човек, който би могъл да има връзка с вас. Това беше младият американец, мистър Хауърд Рейкс.
— Това май е съвсем като в сериал? Какъв е следващият ужасяващ епизод?
— Отидох да видя мистър Хауърд Рейкс. Той е един опасен и привлекателен млад мъж…
Поаро направи многозначителна пауза.
Джейн каза унесено:
— Да, такъв е. — Тя се усмихна. — Добре! Вие победихте! Вече умирам от страх.
Тя се приведе напред.
— Ще ви кажа как стоят нещата, мосю Поаро. Вие не сте човек, когото можеш да водиш за носа. По-добре да ви разкажа всичко, отколкото да ви оставя да се ровите наоколо, за да го разкриете. Аз съм влюбена в Хауърд Рейкс. Направо съм луда по него. Майка ми ме доведе тук, само и само да ме отдалечи от него. От една страна за това, а от друга — защото се надява, че чичо Алистър може да се привърже към мен толкова, че да ми остави парите си след своята смърт.
Тя продължи:
— Майка ми е негова племенница по линия на жена му — нейната майка е била сестра на Ребека Арнхолт, фактически той ми е правуйчо и нямаме кръвна връзка. Само че той няма никакви по-близки роднини, тъй че майка ми не вижда причина да не станем негови законни наследници. Освен това тя го скубе с доста широка ръка. Виждате колко съм откровена с вас, мосю Поаро. Такива хора сме. В действителност и самите ние имаме доста пари, неприлично много, според възгледите на Франк, но не сме от категорията на вуйчо Алистър.
Тя замълча. После яростно ударих ръка по ръкохватката на креслото си.
— Как да ви обясня? Хауърд се отвращава и иска да премахне всичко, в което съм възпитана да вярвам. И знаете ли, от време на време ми се струва, че той е прав. Обичам вуйчо Алистър, но понякога ми лази по нервите. Той е толкова скучен… толкова английски… толкова предпазлив и консервативен. Понякога усещам, че той и неговата порода трябва да бъдат пометени, че те спъват прогреса, че без тях нещата могат да се оправят!
— Вие споделяте ли идеите на мистър Рейкс?
— И да, и не. Хауърд е… по-необуздан от останалите като него. Има хора, които… които са съгласни с Хауърд само донякъде. Те биха искали да… направят някакъв опит… ако вуйчо Алистър и неговите хора се съгласят. Но те никога няма да се съгласят! Те само се дърпат, клатят глава и казват: „Никога не можем да поемем такъв риск.“ Или: „Това няма да е икономически издържано“. Или: „Трябва да имаме предвид отговорността на всеки от нас“. Или: „Вижте историята“. Само че аз мисля, че не трябва да се гледа към историята. Това е все едно да гледаш назад. А човек трябва през цялото време да гледа напред.
Поаро каза любезно:
— Това е едно примамливо видение.
Джейн го изгледа с презрение.
— И вие ли?
— Може би е поради това, че съм стар. Старците им имат мечти — виждате ли, само мечти.
Той замълча, а след това попита с делови тон:
— Защо мистър Хауърд си записа час на улица Куин Шарлот?
— Защото аз исках да се срещне с вуйчо Алистър и не виждах по какъв друг начин е възможно да стане това. Той говореше за вуйчо Алистър толкова люто, бе изпълнен с такава… да, истинска омраза към него, а смятах, че само ако види колко е мил, любезен и скромен, той… той би почувствал нещата другояче… Не можех да уредя срещата тук заради майка ми — тя щеше да развали всичко.
Поаро каза:
— Но след като сте я уредила там, ви е… хванало страх? Очите й се разшириха и потъмняха.
— Да. Защото… защото… понякога Хауърд се увлича. Той… Той…
Еркюл Поаро довърши:
— Обича да кара по кратката процедура. Да изкоренява…
Джейн Оливера изкрещя:
— Стига.
Седем, осем, подреди ги сръчно