Смъртта на мистър Морли [bg]

I

Времето летеше. Мина повече от месец след смъртта на мистър Морли, а за мис Сейнсбъри Сийл все още не се знаеше нищо.

Джап ставаше все по-раздразнителен на тази тема.

— По дяволите, Поаро, тази жена трябва да е някъде!

— Без съмнение, mon cher.

— Независимо дали е жива или мъртва. Ако е мъртва — къде е тялото й? Ако, да кажем, се е самоубила…

— Още едно самоубийство?

— Хайде да не се връщаме на това. Вие продължавате да твърдите, че Морли е бил убит, аз пък твърдя, че се е самоубил.

— Установихте ли какъв е пистолетът?

— Не, чуждестранна изработка е.

— Това не е ли подозрително?

— Не и в смисъла, който влагате вие. Морли е ходил в чужбина. Всеки жител на Британските острови ходи на пътешествия. Може да си го е купил зад граница. Много хора обичат да имат оръжие, когато са в чужбина. Иска им се да мислят, че животът е опасен.

Той замълча и добави:

— Не ме отклонявайте. Бях започнал да ви казвам, че ако евентуално — обърнете внимание — ако евентуално тази проклета жена е извършила самоубийство, ако се е удавила например, досега тялото щеше да е изплувало на брега. Същото е и ако е била убита.

— Не и ако за краката й е била вързана тежест, преди да я хвърлят в Темза.

— От някое мазе в Лаймхаус, предполагам! Говорите като герой в криминален роман, написан от жена.

— Зная, зная. Винаги се изчервявам, когато говоря такива неща.

— И сигурно е била ликвидирана от международна престъпна банда, нали?

Поаро каза с въздишка:

— Скоро ми казаха, че такива неща се случвали наистина.

— Кой ви го каза?

— Мистър Реджиналд Барнс от Касългардънс Роуд в Ийлинг.

— Е, той може и да знае — не много убедено изрече Джап. — Той е имал вземане-даване с чужденци, докато е бил в Министерството на вътрешните работи.

— Но вие не мислите така?

— Това не е в моята област… О, да, случват се такива неща, само че те, по правило, са твърде незначителни.

За миг настъпи тишина, докато Поаро засукваше мустак.

Джап рече:

— Успяхме да научим по нещичко. Тя е пътувала от Индия на един и същ кораб с Амбериотис. Само че е била във втора класа, а той в първа, тъй че не вярвам тук да има нещо, макар че според един от сервитьорите в Савой тя е обядвала с него там около седмица преди смъртта му.

— Значи между тях може би е съществувала връзка?

— Може би — но не ми се струва вероятно. Не мога да си представя, че една мисионерка ще се забърка в някакви нечисти дела.

— А мистър Амбериотис бил ли е забъркан в някакви, както ги определихте, „нечисти дела“?

— Да. Бил е в тесни връзки с някои от нашите централноевропейски приятелчета. Занимавал се е с шпионаж.

— Сигурен ли сте?

— Да. Е, самият той не е вършил никаква мръсна работа. Нямаше да му видим и очите, ако беше така. Занимавал се е с организационни задачи и приемане на сведения.

Джап спря, а после продължи:

— Но това няма нищо общо със Сейнсбъри Сийл. Тя не би могла да е замесена.

— Не забравяйте, че тя е живяла в Индия. Миналата година там беше доста неспокойно.

— Амбериотис и прекрасната мис Сейнсбъри Сийл… някак си не мога да видя връзката помежду им.

— Знаете ли, че мис Сейнсбъри Сийл е била близка приятелка на покойната мисис Блънт?

— Кой ви каза това? Не го вярвам. Те са толкова различни.

— Самата тя го е казала.

— И на кого е казала такова нещо?

— На мистър Алистър Блънт.

— О! Така ли? Той сигурно постоянно чува такива неща. Нима искате да кажете, че Амбериотис я е използвал по подобен начин? Невъзможно. Блънт би се отървал от нея с някаква лепта за мисията и. Той не би я поканил да прекарат заедно уикенда или нещо подобно. Не е чак толкова простодушен.

Истинността на това твърдение бе толкова очевидна, че Поаро не можеше да не се съгласи с него. След малко Джап продължи с разбора върху местоположението на мис Сейнсбъри Сийл.

— Предполагам, че трупът и може да е бил потопен от някой побъркан учен в цистерна с киселина — ето едно друго любимо разрешение от романите! Но повярвайте ми, всичко това са бабини деветини. Ако жената е мъртва, тялото й просто е било тихо заровено някъде.

— Но къде?