— Точно там е работата. Тя е изчезнала в Лондон. Тук никой няма градина, която да е подходяща за целта. Необходима е някоя уединена ферма за птици — това е, което ни трябва!
Градина! Мисълта на Поаро мълниеносно прескочи в онази китна, спретната градинка в Ийлинг, с нейните прави лехи. Идеално място да се погребе една мъртва жена! Той си каза, че трябва да престане с абсурдните си идеи.
— А ако тя не е мъртва — продължи Джап, — тогава къде е? Вече повече от месец вестниците поместват описанието й…
— И никой не я е виждал?
— О, не, на практика всички са я виждали! Нямате си представа колко много жени на средна възраст носят масленозелени вълнени костюми. Виждали са я в йоркширските блата и ливърпулските хотели, в пансион в Девън и на плажа в Рамсгейт! Моите хора си губят времето и търпеливо проверяват всички тези съобщения, но всички те до едно не водят доникъде и само ни навличат неприятности с множество напълно почтени дами на средна възраст.
Поаро съчувствено цъкна с език.
— Все пак — продължи Джап — тя е съвсем истински човек. Имам предвид, че понякога има фиктивни хора, така да се каже — някой, който отива някъде и се представя като… мисис Спинкс, като през цялото време мисис Спинкс не съществува. Но тази жена е истинска — тя си има минало! Знаем всичко за нея от детството й до днес! Водила е напълно нормален, смислен живот… и изведнъж, като по чудо — изчезва!
— Трябва да има причина — рече Поаро.
— Тя не е убила Морли, ако това имате предвид. Амбериотис го е видял жив, след като тя е излязла… А и ние проверихме къде е ходила тази сутрин, след като е напуснала улица — И през ум не ми е минавало, че тя е убила Морли. Разбира се, че не е. Но все пак…
Джап рече:
— Ако сте прав за Морли, то много по-вероятно е, макар тя и да не подозира, той да й е казал нещо, което подсказва кой е неговият убиец. В такъв случай тя може би умишлено е била премахната.
Поаро каза:
— Всичко това предполага наличието на някаква организация — което пък вече далеч надхвърля значението на смъртта на един скромен зъболекар от улица Куин Шарлот.
— Не трябва да вярвате на всичко, което ви разправя Реджиналд Барнс! Той е забавна стара птица — умът му е пълен с шпиони и комунисти.
Джап се изправи и Поаро каза:
— Дръжте ме в течение, ако научите нещо ново.
След като Джап си отиде, Поаро седна намръщен до масата.
Той определено имаше чувството, че нещо трябва да се случи. Но какво?
Припомни си как преди бе седял и нахвърлял различни несвързани факти и поредица от имена. Край прозореца бе прелетяла една птичка, с клонка в човката.
Той също бе събирал клонки. Пет, шест, вземи сноп от пръчки.
Пръчките бяха събрани — вече доста на брой. До една бяха там, подредени в методичния му мозък, но той все още не се беше опитал да ги подреди. Това беше следващата стъпка — подреди ги сръчно.
Какво го възпираше? Той знаеше отговора — очакваше нещо да се случи. Нещо неизбежно, предопределено, следващата брънка във веригата. Щом се случеше, тогава… тогава той можеше да продължи…
II.
Новината дойде в една късна нощ, седмица по-късно.
По телефона гласът на Джап звучеше рязко:
— Вие ли сте, Поаро? Намерихме я! Най-добре се разходете насам. Кооперацията на улица Кинг Леополд, Батърси Парк, номер 45.
След петнадесет минути едно такси остави Поаро пред кооперацията на Кинг Леополд.
Беше голям жилищен блок, с изглед към Батърси Парк. Номер 45 бе на втория етаж. Вратата отвори самият Джап.
На лицето му беше изписано зловещо изражение.
— Влезте — каза той. — Не е особено приятно, но предполагам, че ще искате да погледнете сам.
Поаро попита, без думите му да звучат като въпрос:
— Мъртва ли е?
— Бих казал, че по-мъртва не може да бъде!
Поаро обърна глава по посоката на един познат звук, който идваше от вратата вдясно от него.
— Това е портиерът — поясни Джап. — Повръща в кухненската мивка! Наложи се да го кача тук, за да видим дали ще може да я разпознае.
Той продължи нататък по коридора и Поаро го последва, сбърчил нос.
— Никак не е приятно — рече Джап. — Но друго не можеше и да се очаква — била е мъртва вече повече от месец.
Стаята, в която влязоха, представляваше малък килер и склад. По средата й имаше голям метален сандък, подобен на тези за съхранение на кожи. Капакът беше отворен.