Поаро пристъпи напред и погледна вътре.
Първо видя крака, после захабената обувка на него и украсената тока. Спомни си, че първото нещо, което бе видял от мис Сейнсбъри Сийл, беше тази тока на обувката й.
Погледът му се плъзна нататък по зеленото вълнено палто и полата, докато достигна главата. Той нададе нечленоразделен звук.
— Знам — каза Джап. — Направо е ужасно.
Лицето беше толкова смачкано, че бе загубило всякаква форма. Към това се прибавяше и естественият процес на разложение, ето защо не бе чудно, че лицата на двамата мъже бяха зелени като грахови зърна, когато се обърнаха.
— Хм — рече Джап. — Всичко това е ежедневна работа — нашата ежедневна работа. Няма съмнение, че професията ни е доста неприятна понякога. Оттатък има малко бренди. Най-добре пийнете малко.
Всекидневната бе обзаведена елегантно, в съвременен стил — имаше доста хромирана стомана и някакви грамадни, квадратни на вид фотьойли, тапицирани със светлобежова тъкан на геометрични фигури.
Поаро намери гарафата и си наля малко бренди. Когато остави чашата, той каза:
— Грозна история! А сега, приятелю, разкажете ми всичко.
Джап рече:
— Този апартамент принадлежи на мисис Албърт Чапмън. Както разбрах, мисис Чапмън е заможна, елегантна блондинка на около четиридесет. Плаща си сметките, обича от време на време да играе бридж със съседите си, но повече или по-малко се държи настрана. Няма деца. Мистър Чапмън е търговски пътник. Сейнсбъри Сийл дошла тук вечерта, в която разговаряхме с нея, някъде към седем и петнадесет. Значи вероятно направо от Гленгъри Корт. И преди това е идвала веднъж — така каза портиерът. Виждате ли, всичко е съвсем чисто — едно приятелско посещение. Портиерът се качил с мис Сейнсбъри Сийл в асансьора и я изпратил до тази врата. За последен път я видял да стои на изтривалката пред вратата и до натиска звънеца.
Поаро отбеляза:
— Доста време му е трябвало, за да си припомни всичко това!
— Изглежда е имал проблеми с гастрита си и е бил в болница. Временно го е замествал друг човек. Преди не повече от седмица забелязал в някакъв отдавнашен вестник описанието на „изчезнала жена“ и казал на жена си: „Прилича на онази повлекана, която дойде при мисис Чапмън на втория етаж. Тя носеше зелена вълнена дреха й обувки с катарами“. И след още около час отбелязал отново: „Повярвай ми, и името й беше някакво такова. Брей да му се не види, беше точно мис Не-знам-си-коя Сийл!“ След това — продължи Джап — му били необходими четири дни, за да преодолее вроденото си недоверие към всичко, свързано с полицията и да ни съобщи каквото знае. А и ние не повярвахме веднага, че това може да ни отведе донякъде. Нямате представа през колко такива фалшиви тревоги бяхме минали. Все пак изпратих сержант Бедоус насам — той е умно момче. Малко е попрекалил с доброто образование, но нищо не може да се направи — сега така е модерно. Та Бедоус веднага подушил, че най-сетне сме се добрали до нещо. Най-малкото никой не бил виждал тази мисис Чапмън от месец насам. Заминала, без да остави никакъв адрес. Това било малко странно, фактически всичко, което успял да научи за мистър и мисис Чапмън, било странно. Открил, че портиерът не е виждал мис Сейнсбъри Сийл да излиза отново. Само по себе си това не било необичайно. Тя лесно е могла да се спусне по стълбите и да излезе, без той да я види. Но пък портиерът му казал, че мисис Чапмън заминала твърде внезапно. На следващата сутрин на вратата имало само една голяма бележка, на която било написано: „НЕ ОСТАВЯЙТЕ МЛЯКО. КАЖЕТЕ НА НЕЛИ, ЧЕ СЪМ ЗАМИНАЛА“. Нели била приходящата прислужница, която работела при нея. И друг път се случвало мисис Чапмън да заминава внезапно, тъй че момичето не видяло нищо странно, но странен бил фактът, че тя не позвънила на портиера да свали багажа й долу или да повика такси. Във всеки случай Бедоус решил да влезе в апартамента. Получихме разрешение за обиск и взехме ключа от управителя. Не открихме нищо интересно, освен в банята. Там е било извършено някакво трескаво почистване. По линолеума имаше следи от кръв — в ъглите, където са останали незабелязани при измиването на пода. След това въпросът беше само да се открие трупът. Мисис Чапмън не беше изнесла никакъв багаж със себе си — иначе портиерът щеше да знае. Следователно трупът трябваше все още да се намира в апартамента. Скоро забелязахме сандъка за кожи — той е херметически затворен, както знаете — значи идеалното място. Ключовете бяха в чекмеджето на тоалетната масичка. Отворихме го и намерихме вътре липсващата дама. Прегърнала босилека, така да се каже.