Выбрать главу

Нямаше нужда да прибягват до каквото и да било усилие, за да я накарат да проговори. Тя дори бе прекалено склонна да докаже, че е на висотата на драматичната ситуация.

— Силвия Чапмън… хм, разбира се, аз наистина не я познавам добре… не сме толкова близки, така да се каже. От време на време играехме вечер бридж и ходехме на кино заедно, и, разбира се, на пазар понякога. Но, о, кажете ми, моля — нали тя не е мъртва?

Джап отново я успокои.

— Е, определено се радвам да го чуя! Но пощаджията току-що разказваше много развълнувано за някакъв труп, който бил намерен в един от нашите апартаменти… Но нали човек не може да вярва на нищо от онова, което чува? Аз никога не вярвам.

Джап зададе следващия си въпрос.

— Не, изобщо не съм се чувала с мисис Чапмън — откакто говорихме да отидем следващата седмица да гледаме новия филм на Джинджър Роджърс и Фред Астер, а тогава тя изобщо не спомена, че ще заминава.

Мисис Мъртън никога не бе чувала името Сейнсбъри Сийл. Мисис Чапмън никога не била споменавала за жена с подобно име.

— Но, знаете ли, все пак това име ми е познато, определено ми е познато. Имам чувството, че съм го срещала някъде съвсем наскоро.

Джап остро каза:

— Появяваше се във всички вестници няколко седмици подред…

— Разбира се — някаква изчезнала жена, нали? И смятате, че мисис Чапмън може да я познава? Не, уверена съм, че никога не съм чувала Силвия да споменава това име.

— Можете ли да ни кажете нещо за мистър Чапмън, мисис Мъртън?

По лицето на мисис Мъртън се изписа малко странно изражение. Тя каза:

— Мисля, че е търговски пътник, така ми е казвала мисис Чапмън. Пътувал в чужбина по фирмени дела — търговия с оръжия, струва ми се. Обикаля цяла Европа.

— Срещали ли сте се някога с него?

— Никога. Той твърде рядко се прибираше у дома, а когато това се случваше, той и мисис Чапмън не желаеха да бъдат безпокоени от външни хора. Съвсем естествено.

— Знаете ли дали мисис Чапмън е имала някакви близки роднини или приятели?

— Не зная за приятели. Не мисля, че има някакви близки роднини. Никога не е споменавала за такива.

— Била ли е някога в Индия?

— Поне аз не зная.

Мисис Мъртън замълча, а после избухна:

— Но кажете ми, моля, защо ми задавате всички тези въпроси? Добре разбирам, че сте от Скотланд Ярд и така нататък, но сигурно има някаква конкретна причина?

— Да, мисис Мъртън, вие вече трябва да знаете. Истината е там, че в апартамента на мисис Чапмън е намерен труп.

— О…? — за миг мисис Мъртън заприлича на кучето си, чийто очи бяха големи като чинийки от чаен сервиз.

— Труп! Не е на мистър Чапмън, нали? Или може би на някой непознат?

Джап рече:

— Въобще не е на мъж — жена е.

— Жена! — Мисис Мъртън изглеждаше още по-изумена.

Поаро попита деликатно:

— Защо решихте, че би трябвало да е мъж?

— А, не знам. Стори ми се някак си по-вероятно.

— Но защо? Да не би мисис Чапмън да е имала навика да приема посетители от мъжки пол?

— О, не… О, не, наистина. — Мисис Мъртън беше възмутена. — Никога не съм си и помисляла подобно нещо. Силвия Чапмън съвсем не е такава жена… изобщо! Това беше само с мистър Чапмън… имам предвид…

Тя спря.

Поаро продума:

— Струва ми се, мадам, че вие знаете повече, отколкото ни казахте.

Мисис Мъртън несигурно рече:

— Не зная просто… какво е редно да направя! Имам предвид, че изобщо не обичам да изменям на дискретността и, разбира се, никога не съм разпространявала това, което Силвия ми каза, освен на една-две близки, за които зная, че са напълно надеждни…

Мисис Мъртън спря, за да си поеме дъх и Джап каза: — Какво ви каза мисис Чапмън?

Мисис Мъртън се приведе напред и сниши глас:

— Един ден тя просто се… изпусна, тъй да се каже. Гледахме един филм — за Сикрет Сървис — и мисис Чапмън каза, че очевидно този, който е писал сценария, си е нямал понятие от тези работи, а после се разбра — само че тя ме закле да пазя мълчание — че мистър Чапмън работи за Сикрет Сървис. Това била истинската причина, поради която толкова често пътувал зад граница, фирмата за оръжия била просто параван. И това било ужасно неприятно за мисис Чапмън, защото не можела да му пише или да получава писма от него, когато отсъства. И, разбира се, било ужасно опасно!