Выбрать главу

IV.

Докато слизаха по стълбите обратно към номер 42, Джап прочувствено изрече:

— О, духове на Филипс Опенхайм, Валънтайн Уилямс и Уилям льо Кю, струва ми се, че полудявам!

Умният младеж, сержант Бедоус, ги очакваше.

Той почтително каза:

— Не можахме да научим нищо полезно от прислужницата, сър. Мисис Чапмън изглежда е подменяла прислужниците си доста често. Тази е работила при нея не повече от месец-два. Казва, че мисис Чапмън била добра жена, обичала да слуша радио и говорела приятно. Момичето е на мнение, че мистър Чапмън й изневерявал, но тя не подозирала за това. От време на време получавала писма от чужбина: няколко от Германия, две от Америка, едно от Италия и едно от Русия. Приятелят на момичето колекционира марки и мисис Чапмън ги отлепяла за него от писмата си.

— Нещо сред книжата на мисис Чапмън?

— Абсолютно нищо, сър. Тя няма много. Няколко сметки и фишове за банкови влогове — всичките тукашни. Няколко стари театрални програми, една-две готварски рецепти, изрязани от вестници и една брошура за Зенанските мисии.

— Можем да се досетим кой е донесъл тези неща. Не звучи като убийца, нали? И все пак явно е такава. Или поне съучастница. Някакви необичайни хора да са се мяркали тук онази нощ?

— Портиерът не си спомня за такива, но аз и не мисля, че вече може да си спомни, пък и блокът е голям — постоянно влизат и излизат хора. Той съумя да посочи датата на посещението на мис Сейнсбъри Сийл единствено поради това, че на следващия ден са го приели в болница и всъщност се е чувствал доста зле нея вечер.

— Хора от околните апартаменти да са чували нещо по въпроса?

Младият мъж поклати глава.

— Разпитах в апартамента над този и в долния. Никой не си спомня да е чул нещо необичайно. Допускам, че и в двата са били включени радиоапаратите.

Полицейският лекар излезе от банята, където бе измил ръцете си.

— Доста отвратителен труп — каза бодро той. — Изпратете я, щом свършите и аз ще се заема с нея по-сериозно.

— Имате ли някаква представа какво е причинило смъртта, докторе?

— Невъзможно е да се определи, преди да съм направил аутопсията. Мога да кажа, че нараняванията по лицето със сигурност са причинени след настъпване на смъртта. Но ще знам повече, след като я огледам в моргата. Жена на средна възраст, доста здрава… Коса, сива в корените, но русо боядисана. По тялото може да има опознавателни знаци — в обратен случай идентифицирането й може да се окаже трудна работа… А, значи знаете коя е? Чудесно. Какво? Изчезналата жена, за която се е вдигнал шум? Ами знаете ли, аз не чета вестници, решавам само кръстословиците.

След като лекарят излезе, Джап горчиво рече:

— Това е то, общественото внимание!

Поаро тършуваше из бюрото. Той извади малко кафяво тефтерче.

Неуморният Бедоус каза:

— В него няма нищо особено интересно — главно шивачи, фризьорски салони и прочие. Записах всички лични имена и адреси.

Поаро отвори тефтерчето на буквата „3“.

Прочете: „3илгер, д-р, Принц Албърт Роуд 17; Закс и Помпонети, Рибарски магазин, а отдолу: Зъболекар: мистър Морли, улица Куин Шарлот 58“.

За Поаро това беше като зелен светофар. Той каза:

— Надявам се, че няма да има трудности при положителното идентифициране на трупа?

Джап го погледна с любопитство и рече:

— Надявам се… не си мислите, че…?

Поаро каза с жар:

— Трябва да бъдем сигурни.

V.

Мис Морли се беше преместила в провинцията. Живееше в малка селска хижа край Хартфорд.

Гренадирката посрещна Поаро дружелюбно. След смъртта на нейния брат лицето й сякаш бе станало малко по-тъжно, стойката — малко по-изправена, а цялостното й отношение към живота — по-непоклатимо. Тя бе горчиво обидена от петното, което разкритията на следствието хвърлиха върху професионалното име на брат й.

Имаше причина да смята, че Поаро споделя нейното становище, че заключението на предварителното следствие е погрешно. Ето защо гренадирката поомекна.

Тя твърде отзивчиво и компетентно отговори на въпросите му. Мис Невил внимателно сортирала всичките професионални книжа на мистър Морли и ги връчила на неговия приемник. Някои от пациентите се прехвърлили при мистър Райли, други приели новия му партньор, трети отишли при различни други зъболекари.