— Определено щеше да е по-добре, ако можеше да свидетелства лично.
— И Ледърън ще свърши работа. Приемникът на Морли. Той е страшно способен човек, с добри обноски и заключението му не подлежи на съмнение.
На следващия ден вечерните вестници излязоха с новината. Със сигурност бе установено, че откритото в апартамента в Батърси тяло, за което се предполагало, че е на изчезналата мис Сейнсбъри Сийл, принадлежи на мисис Чапмън.
Мистър Ледърън от улица Куин Шарлот 58 категорично потвърди, че трупът е на мисис Чапмън, въз основа на огледа на челюстите и зъбите, пълни подробности, за които били запазени в служебните картони на покойния мистър Морли.
Дрехите на мис Сейнсбъри Сийл бяха открити върху тялото, чантичката на мис Сейнсбъри Сийл бе открита до тялото… Но къде бе самата мис Сейнсбъри Сийл?
Девет, десет, кокошка тлъста
I.
Докато излизаха от следствието, тържествуващият Джап каза на Поаро:
— Добре свършена работа. Сензацията беше пълна!
Поаро кимна.
— Вие пръв се досетихте — каза Джап, — но трябва да знаете, че и самият аз не бях доволен от този труп. Все пак лицето и главата на мъртвец не се обезобразяват току-така. Неприятна история, освен това беше съвсем ясно, че трябва да има някаква причина. А тя можеше да е само една — прикриване на самоличността. — Той щедро добави: — Но аз не бих се досетил така бързо, че в действителност това е другата жена.
Поаро рече с усмивка:
— Е, приятелю, все пак фактическите описания не се различаваха по същество. Мисис Чапмън беше елегантна, красива жена, добре гримирана и модно облечена. Мис Сейнсбъри Сийл беше зле облечена жена, която не познава червило или руж. Но основните данни бяха еднакви. И двете жени бяха на около четиридесет, и двете имаха горе-долу еднакъв ръст и фигура. И двете имаха посивяващи коси, които боядисваха така, че да изглеждат златисторуси.
— Да, разбира се, ако погледнем на нещата така. Но трябва да признаем едно — тази Мабел изпързаля и двама ни съвсем спокойно. Бях готов да се закълна, че тя е истинската.
— Но, приятелю мой, тя си беше истинската. Ние знаем всичко за предишния й живот.
— Но не знаехме, че е способна да извърши убийство, а нещата сега изглеждат точно така. Силвия не е убила Мабел. Мабел е убила Силвия.
Еркюл Поаро поклати глава разтревожено. Той все още се затрудняваше да признае Мабел Сейнсбъри Сийл за убийца. Макар че в ушите му все още звучеше тънкият, ироничен глас на мистър Барнс: „Вгледайте се сред уважаваните хора…“
Мабел Сейнсбъри Сийл несъмнено бе уважавана.
Джап каза натъртено:
— Аз ще стигна до дъното на този случай, Поаро. Тази жена няма да успее да ме изиграе.
II.
На следващия ден Джап се обади по телефона. В гласа му звучаха странни нотки, когато каза:
— Поаро, искате ли да научите една новина? Страницата е затворена, приятелю. Затворена!
— Моля? Може би връзката не е съвсем чиста. Не можах да ви разбера много добре…
— Край, приятелю. К-Р-А-Й! Свършено е! Успокояваме топката!
Вече нямаше съмнение — тонът му бе горчив. Поаро бе обезпокоен.
— Край на какво?
— На цялата аларма! На цялата тупурдия! На публичността! На торбата с лъжите!
— Но аз все още не разбирам?
— Слушайте тогава. Слушайте внимателно, защото не мога да споменавам никакви имена. Нали знаете за нашето следствие? Нали знаете, че претърсваме страната за една игрива рибка?
— Да, да, напълно. Сега вече разбирам.
— Е, на всичко това е сложен край. То е прекратено. Потулено. Разбирате ли сега?
— Да, да. Но защо?
— Заповед от проклетото Министерство на външните работи.
— Това не е ли твърде необичайно?
— Е, случва се от време на време.
— Но защо са толкова загрижени за мис… за игривата рибка?
— Не са загрижени. Не дават и пукната пара за нея. Това е заради публичността — ако се стигне до процес, могат да излязат наяве твърде много неща за мисис Ч. Трупът. Това е скришната страна! Мога само да предполагам, че проклетият съпруг, мистър А. Ч… разбирате ли?
— Да, да.
— … че той е някъде в чужбина, на някое деликатно местенце и не искат да му подливат вода.
— Пфу!