Само че това обяснение не го удовлетворяваше. Не, гласът му напомняше за друг човек. Не беше добре познат глас, но вече бе съвсем сигурен, че го е чувал поне веднъж, а може би и два пъти по-рано.
Защо ли, питаше се той, си правят труда да се обаждат и да го заплашват? Възможно ли бе тези хора наистина да смятат, че подобни заплахи могат да го възпрат? Очевидно да. Значи бяха слаби психолози.
IV.
В сутрешните вестници излезе сензационна новина — бяха стреляли по министър-председателя, когато излизал заедно със свой приятел от Даунинг Стрийт предната вечер. За щастие куршумът минал встрани. Атентаторът, индиец, бил задържан.
След като прочете това, Поаро се качи в едно такси до Скотланд Ярд, където бе въведен в кабинета на Джап. Последният сърдечно го поздрави.
— А, значи новините ви доведоха насам. В някой от вестниците споменава ли се кой е „приятелят“, с когото е бил премиерът?
— Не. Кой е бил?
— Алистър Блънт.
— Така ли?
— Освен това — продължи Джап — имаме всички основания да смятаме, че куршумът е бил предназначен за Блънт, а не за премиер-министъра. Освен ако този човек не е бил още по-отчайващо слаб стрелец, отколкото предполагаме.
— Кой го е извършил?
— Някакъв побъркан студент индус. Зелена глава, както обикновено. Но подстрекателите са други. Идеята не е била негова. — Почти веднага Джап допълни: — Не беше лесна работа да го задържим. Нали знаете, че винаги има групичка хора, които киснат пред Даунинг Стрийт 10. Веднага след изстрела някакъв млад американец сграбчил нисичък човек с брада. Вкопчил се в него като на живот и смърт и изкрещял на полицията, че е хванал убиеца. През това време индиецът тихо се опитал да се измъкне, но един от нашите хора го спипал.
— Как се казва американецът? — полюбопитства Поаро.
— Някакъв си Рейкс. Защо? — Джап рязко спря и се вгледа в Поаро. — Какво има?
Поаро каза:
— Хауърд Рейкс, отседнал в хотел Холбърн Палас?
— Точно така. Кой… Ама разбира се! Знаех си, че името ми звучи познато. Това е избягалият пациент онази сутрин, когато Морли се самоуби…
Той замълча. После бавно произнесе:
— Странна работа как този стар случай продължава да изплува. Вие все още поддържате мнението си за него, нали, Поаро?
Еркюл Поаро мрачно каза:
— Да. Аз все още поддържам мнението си…
V.
В Готик Хаус Поаро бе посрещнат от секретаря — висок, отпуснат млад мъж със съвършени обноски.
Той любезно се извиняваше.
— Толкова съжалявам, мосю Поаро, а също и мистър Блънт. Извикаха го на Даунинг Стрийт. Във връзка с този… хм… инцидент снощи. Позвъних у вас, но вече бяхте излезли. — Младежът продължи бързо: — Мистър Блънт ми възложи да ви попитам дали бихте имали възможност да прекарате уикенда с него в къщата му в Кент? В Ексшъм? Ако приемете, той ще мине да ви вземе с колата утре вечер.
Поаро се поколеба.
Младият мъж рече настоятелно:
— Мистър Блънт наистина много иска да се срещне с вас.
Еркюл Поаро кимна с глава и каза:
— Благодаря, ще приема.
— О, това е чудесно. Мистър Блънт ще бъде очарован. Ако мине да ви вземе към шест без петнадесет, това ще бъде ли… Добро утро, мисис Оливера…
Майката на Джейн Оливера току-що бе влязла. Тя бе облечена много елегантно, с кипнатата към едната й вежда шапчица, кацнала насред грижливо поддържана фризура.
— О, мистър Селби, мистър Блънт даде ли ви някакви указания за тези градински столове? Мислех си да поговоря с него снощи, защото знам, че ще заминава този уикенд и…
Мисис Оливера забеляза Поаро и замълча.
— Познавате ли мисис Оливера, мосю Поаро?
— Имал съм удоволствието да срещна мадам преди време.
Поаро се поклони.
Мисис Оливера каза неопределено:
— О? Здравейте. Разбира се, мистър Селби, аз знам, че Алистър е много зает човек и такива дребни домашни проблеми може би му се струват маловажни…
— Всичко е наред, мисис Оливера — каза непогрешимият мистър Селби. — Той ми каза и аз позвъних на господата Дийвър за тях.
— Ох, камък ми падна от сърцето. А сега ще ми кажете ли, мистър Селби…