(Излишно е да се споменава, че на Еркюл Поаро би му допаднала повече симетрия!)
След като предложи цигара на госта си и запали лулата си, Алистър Блънт премина към темата без заобикалки:
— Има доста неща, които не ме удовлетворяват. Става дума за случая с тази жена Сейнсбъри Сийл, разбира се. По свои собствени съображения — съображения, които без съмнение са напълно основателни — властите са отменили издирването. Аз не зная кой е Албърт Чапмън и с какво се занимава, но каквото и да е то, явно е много опасно и тази работа може да му навлече проблеми. Не съм съвсем наясно с подробностите, но министър-председателят спомена, че не могат да си позволят каквато и да било публичност по случая, и че колкото по-скоро бъде забравен от обществеността, толкова по-добре. Дотук всичко е съвсем нормално. Такова е официалното отношение, а те знаят какво вършат. Тъй че полицията е с вързани ръце — той се приведе напред от креслото си. — Но аз искам да науча истината, мосю Поаро. И вие сте човекът, който ще ми я разкрие. Вие не сте обременен административно.
— Какво искате да направя, мистър Блънт?
— Искам да откриете тази жена, Сейнсбъри Сийл.
— Жива или мъртва?
Веждите на Алистър Блънт подскочиха нагоре.
— Смятате ли, че може да е мъртва?
Еркюл Поаро запази мълчание няколко секунди, а после изрече бавно:
— Ако питате за моето мнение… но това е само мнение… тогава — да, аз смятам, че тя е мъртва…
— Защо мислите така?
Еркюл Поаро се усмихна леко и отвърна:
— Може да ви се стори лишено от смисъл, ако ви кажа, че мисля така заради чифт нови чорапогащи в едно чекмедже.
Алистър Блънт го погледна с любопитство.
— Странен човек сте вие, мосю Поаро.
— Дори прекалено. Така да се каже, аз съм методичен, подреден и логичен… и не обичам да изкривявам фактите в подкрепа на дадена теория, което — според мен — иначе често се случва!
Алистър Блънт каза:
— Прехвърлих всичко това през ума си — винаги отделям известно време за това. И цялата тази работа е дяволски странна! Имам предвид самоубийството на онзи човечец — зъболекаря, после тази жена, Чапмън, напъхана в собствения й сандък за кожи с размазано лице. Това е гадно! Това е невероятно гадно! Постоянно си мисля, че зад всичко се крие нещо.
Поаро кимна.
Блънт каза:
— И, знаете ли, колкото повече мисля за това, толкова по-сигурен съм, че тази жена въобще не е познавала съпругата ми. Това беше просто претекст да разговаря с мен. Но защо? Какво спечели от това? Имам предвид — освен малката вноска, която при това направих за обществото, а не за самата нея. И въпреки всичко усещам, че… че всичко беше режисирано — просто да ме срещне на стълбите пред къщата. Беше толкова нагласено. Толкова подозрително синхронизирано. Но защо? Това продължавам да се питам — защо?
— Наистина това е думата — защо? Аз също се питам… и не мога да разбера… не, не мога да разбера.
— Нямате ли никакво предположение?
Поаро раздразнено махна с ръка.
— Предположенията ми са крайно наивни. Мисля си, че може да е било хитър начин да ви покажат на някого… да ви посочат. Но това пак е безсмислено — вие сте доста известен човек… пък и много по-просто е да се каже: „Ето го, това е той — човекът, който току-що влезе в къщата.“
— И все пак — рече Блънт — защо трябва да бъда посочван някому?
— Мистър Блънт, припомнете си отново времето, което сте прекарали онази сутрин на зъболекарския стол. Не ви ли направи особено впечатление нещо, казано от Морли? Не можете ли да си спомните нещо, което поне малко да ни помогне?
Алистър Блънт сключи вежди, напрягайки паметта си. После поклати глава.
— Съжалявам. Нищо не ми идва наум.
— Напълно ли сте сигурен, че той не е споменавал за тази жена — мис Сейнсбъри Сийл?
— Да.
— Или за другата — мисис Чапмън?
— Не, не — ние въобще не разговаряхме за хора. Ставаше дума за рози, за градини, които се нуждаят от дъжд, за ваканции… и нищо друго.
— И никой не е влизал в кабинета, докато бяхте там?
— Чакайте за момент — не, не мисля. Сякаш ми се струва, че друг път там имаше една млада жена — едно момиче с руса коса. Но тогава я нямаше. А, по едно време влезе един друг зъболекар — спомням си, че имаше ирландски акцент.