Цветните лехи блестяха в цялата си прелест и макар че Поаро предпочиташе цветята да имат по-подреден вид — стриктно подредени лехи от лилаво мушкато, както в Остенд, — той си даде сметка, че това е върхът на английския градинарски дух.
Той продължи през една розова градина, където правите като конец лехи изпълниха душата му с удовлетворение, после по виещите се пътеки на алпинеума и накрая достигна до оградената със стени кухненска градина.
Тук той забеляза една здрава жена, облечена с вълнено палто и пола, с черни вежди и късо подстригана черна коса, която говореше с нисък изразителен глас на човек, който очевидно беше главният градинар. Поаро забеляза, че разговорът явно не допада много на събеседника й.
В тона на мис Хелън Монтресър се появиха нотки на сарказъм и Поаро пъргаво се измъкна по една странична пътека.
Един градинар, за когото Поаро проницателно допусна, че досега се е подпирал на лопатата си, започна ревностно да копае. Поаро се приближи. Човекът — беше някакъв младеж — трескаво работеше, обърнал гръб към госта, който спря и започна да го наблюдава.
— Добро утро — дружелюбно поздрави Поаро.
— Добро, сър — смотолеви в отговор мъжът, без да спира работата си.
Поаро беше малко изненадан. От опит знаеше, че градинарите се чувстват задължени да дават вид, че работят усърдно, докато човек се приближава към тях, но обикновено с готовност спират и си губят времето, ако ги заговориш.
Той си помисли, че тук има нещо неестествено. Остана на мястото си за няколко минути, наблюдавайки трудещата се фигура. Дали пък в чупката на тези рамене нямаше нещо познато? Или не? Поаро си помисли, че може би вече си е създал навика да чува познати гласове и да вижда познати рамене, когато няма нищо подобно. Дали пък снощните му страхове, че остарява, не бяха оправдани?
Той замислено напусна оградената градина и спря, за да разгледа един стръмен градински хълм с храсти.
Скоро един объл предмет, подобен на луна, се издигна бавно над ръба на оградата край кухнята. Това бе яйцевидната глава на Еркюл Поаро, а очите на Еркюл Поаро изследваха с огромен интерес физиономията на младия градинар, който бе спрял да копае и бършеше с кърпа лицето си.
„Много любопитно и много интересно“ — промълви Еркюл Поаро, докато дискретно снишаваше глава.
Той се спусна от хълмчето и почисти няколкото съчки и листа, които нарушаваха изрядността на одеждите му.
Да, наистина бе много любопитно и интересно, че Франк Картър, който бе получил секретарска служба в провинцията, работи като градинар при Алистър Блънт.
Докато размишляваше по този въпрос, Еркюл Поаро чу звук на гонг и ускори ход към къщата. По пътя той видя домакина да разговаря с мис Монтресър, която току-що бе излязла от кухненската градина през друга врата.
Гласът й прозвуча ясно и отчетливо:
— Много мило от твоя страна, Алистър, но предпочитам да не приемам никакви покани тази седмица, докато твоите американски роднини са при теб!
Блънт каза:
— Джулия е малко нетактична, но наистина няма предвид…
Мис Монтресър спокойно отбеляза:
— По мое мнение тя се държа много безочливо с мен и аз няма да търпя това безочие… от американка или от когото и да било.
Мис Монтресър отмина, а Поаро се приближи, за да установи, че Алистър Блънт има същия глупав вид, както всички мъже, които имат проблеми с роднините си от женски пол. Той унило каза:
— Жените са същински дяволи! Добро утро, мосю Поаро. Денят е прекрасен, нали?
Те тръгнаха към къщата и Блънт продума с въздишка:
— Как ми липсва моята съпруга!
В трапезарията той направи забележка на Джулия:
— Страхувам се, че доста си наскърбила Хелън, Джулия.
Мисис Оливера отвърна невъзмутимо:
— Шотландците са много докачливи.
Алистър Блънт погледна нещастно.
Еркюл Поаро каза:
— Видях, че имате нов градинар. Скоро сте го наели, струва ми се?
— Така е — отвърна Блънт. — Третият ми градинар, Бъртън, напусна преди около три седмици и доведе в замяна това момче.
— Спомняте ли си откъде дойде?
— Съвсем не. МакАлистър го назначи. Някой, струва ми се, ме помоли да го изпробвам. Горещо го препоръча. Това ме изненадва, защото МакАлистър твърди, че не е много добър. Той иска да го уволни.
— Как се казва?
— Данинг… Санбъри… — нещо такова.