— Ще бъде ли много нахално, ако ви попитам колко му плащате?
— Съвсем не. Две лири и петнайсет, ако не се лъжа.
— Но не повече?
— Със сигурност не повече. Може би дори и по-малко. — Виж ти — рече Поаро. — Това е много любопитно. Алистър Блънт го погледна изпитателно, но Джейн Оливера изшумоля с вестник и прекрати разговора.
— Изглежда много хора искат главата ти, чичо Алистър!
— О, четеш за дебатите в Парламента ли? Всичко е наред. Само Арчъртън — той все се бори с вятърни мелници. И има безумни финансови идеи. Ако го оставим да ги изпълни, Англия ще банкрутира за една седмица.
Джейн каза:
— Никога ли не ти се иска да опиташ нещо ново?
— Само ако е по-добро от старото, скъпа моя.
— Но ти никога не би признал, че нещо е по-добро. Винаги ще казваш: „Това е напълно безполезно“ — без дори да си опитал.
— Експериментите могат да нанесат огромни щети.
— Да, но как можеш да приемаш нещата такива, каквито са? Цялата тази разруха, неравенство и несправедливост? Нещо трябва да се направи!
— Общо взето се оправяме доста добре, Джейн.
Джейн прочувствено заяви:
— Необходими са нов рай и нов свят! А вие седите и се тъпчете!
Тя стана и излезе през френския прозорец в градината.
Алистър погледна малко изненадано и с известно неудобство. Той каза:
— Джейн доста се е променила напоследък. Откъде ли й влизат в главата всички тези идеи?
— Не обръщай внимание на думите й — каза мисис Оливера. — Джейн е много глупаво момиче. Знаеш какви са момичетата — ходят по странни сбирки в разни ателиета, където младежите носят смешни вратовръзки, а после се връщат у дома и приказват само глупости.
— Да, но Джейн открай време си е била трезвомислеща млада жена.
— Това е просто модно увлечение, Алистър. Такова е времето.
Алистър Блънт рече:
— Да, наистина времето е такова.
Изглеждаше малко разтревожен.
Мисис Оливера се изправи и Поаро й отвори вратата. Тя излезе намръщена.
Алистър Блънт внезапно каза:
— Разбирате ли, това не ми харесва! Всички приказват такива работи, а те не означават нищо! Всичко е въздух под налягане! Винаги съм се противопоставял на тези неща — нов рай и нов свят! Но какво означава това? И самите те не могат да кажат! Просто се опияняват от думите.
Той неочаквано се усмихна с известна печал.
— Аз май съм измежду последните от старата гвардия.
Поаро запита с интерес:
— А какво би станало, ако ви… отстранят?
— Да ме отстранят! Как го казахте само! — Лицето му изведнъж стана сериозно. — Ще ви кажа. Множество проклети глупаци ще предприемат множество скъпи експерименти. И това ще бъде краят на стабилността, на благоразумието, на платежоспособността. Всъщност — на тази Англия, която познаваме…
Поаро кимна с глава. Той напълно симпатизираше на банкера. Той също одобряваше платежоспособността. И започна да осъзнава по нов начин значението на Алистър Блънт. Мистър Барне му беше споменал нещо, но тогава не се беше замислил особено. И, съвсем неочаквано, той изпита страх…
II.
— Приключих с писмата — каза Блънт при появяването си по-късно сутринта. — А сега, мосю Поаро, ще ви покажа моята градина.
Двамата мъже излязоха заедно навън и Блънт разпалено заговори за своето хоби.
Голямата му гордост беше алпинеумът с редките си алпийски растения и те прекараха в него доста време, през което Блънт сочеше различни дребни и редки видове.
Еркюл Поаро търпеливо слушаше, внимателно пренасяйки тежестта от единия върху другия си крак и леко потръпваше, защото топлината на слънцето предизвикваше усещането, че краката му, запечатани в най-хубавите му лачени обувки, се превръщат в огромни наденици.
Домакинът продължаваше нататък, показвайки различни растения в широката леха край пътеката. Жужаха пчели, а отнякъде съвсем наблизо се чуваше равномерното щракане на градинарски ножици, които разкрасяваха някой лавров храст.
Блънт се спря на края на лехата и погледна назад. Щракането на ножиците беше съвсем близо, макар че градинарят оставаше скрит от погледа.
— Вижте изгледа оттук, Поаро. Тази година карамфилите са прекрасни. Не си спомням откога не съм ги виждал толкова красиви… А това там са лупини. Какви чудни цветове!