Бам! Изстрелът разцепи спокойната утрин и във въздуха ядовито изсвири куршум. Алистър Блънт озадачен се обърна по посока на рехавия пушек, който се издигаше от лавровите храсти.
Чу се внезапно избухване на гневни гласове, храстите се разтвориха и оттам се изтърколиха двама вкопчени един в друг мъже. Прозвуча решителен глас с американски акцент:
— Пипнах те, проклети негоднико! Хвърли пистолета!
Двамата мъже изскочиха на откритото място. Младият градинар, който така усърдно копаеше сутринта, се гърчеше в мощната хватка на някакъв човек, почти една глава по-висок от него.
Поаро го позна веднага. Гласът вече му бе подсказал.
Франк Картър ръмжеше:
— Пуснете ме! Не бях аз, казвам ви! Не съм аз!
Хауърд Рейкс каза:
— Нима? Сигурно просто си стреляш по птиците!
Той спря и погледна новодошлите.
— Мистър Алистър Блънт? Този човек току-що стреля по вас. Хванах го на местопрестъплението.
Франк Картър изкрещя:
— Не е вярно! Аз подрязвах храстите. Чух изстрел и в краката ми падна пистолет. Наведох се и го вдигнах — това е съвсем естествено — а после този тип скочи отгоре ми.
— Пистолетът в ръката ти току-що беше гръмнал!
Със заключителен жест той връчи пистолета на Поаро.
— Да чуем какво ще каже по въпроса ченгето. Добре че те хванах навреме! Сигурно в този твой револвер има още патрони.
Поаро продума:
— Така е.
Блънт гневно се намръщи. Той остро каза:
— Е, Данън… Данбъри… как ви беше името?
Еркюл Поаро го прекъсна с думите:
— Този човек се казва Франк Картър.
Картър гневно се обърна към него.
— Вие през цялото време си точехте зъбите за мен! Дойдохте да ме шпионирате онази неделя. Казвам ви, че не е вярно. Не съм стрелял по него.
Еркюл Поаро любезно попита:
— Добре, в такъв случай, кой стреля!
И допълни:
— Наоколо няма никой друг, освен нас, нали виждате?
III.
Джейн Оливера дотича по пътеката. Косата й се ветрееше зад нея. Очите й бяха разширени от ужас. Останала без дъх, тя промълви:
— Хауърд?
Хауърд Рейкс спокойно каза:
— Здравей, Джейн. Тъкмо спасих живота на чичо ти.
— О! — Тя се спря. — Ти ли?
— Вашето появяване изглежда беше съвсем навременно, мистър… хм… — Блънт се поколеба.
— Това е Хауърд Рейкс, чичо Алистър. Той е мой приятел.
Блънт погледна Рейкс… и се усмихна.
— Охо! — каза той. — Значи вие сте приятелят на Джейн! Дължа ви благодарност.
Пухтейки като локомотив, на сцената се появи Джулия Оливера.
— Чух изстрел. Как е Алистър… Какво… — тя гледаше с невярващ поглед към Хауърд Рейкс. — Вие? Как… какво… как смеете?
Джейн обясни с леден глас:
— Хауърд току-що е спасил живота на чичо Алистър, мамо.
— Какво? Аз… аз…
— Този човек се е опитал да убие чичо Алистър, но Хауърд го хванал и му отнел пистолета.
Франк Картър каза с ожесточение:
— Всички вие сте проклети лъжци!
Мис Оливера, която стоеше със зяпнала уста, объркано произнесе:
— О! — Трябваше й повече от минута, за да си възвърне самообладанието. След това се обърна първо към Блънт: — Скъпи Алистър! Какъв ужас! Слава Богу, че си оцелял. Но сигурно си преживял страхотен шок! Аз… аз самата се чувствам доста слаба. Питам се… дали не бих могла да пийна глътчица бренди?
Блънт бързо отвърна:
— Естествено. Да влезем вътре.
Тя пое ръката му и тежко се отпусна на нея.
Блънт погледна през рамо към Поаро и Хауърд Рейкс.
— Ще можете ли да доведете този приятел? — попита той. — Ще се обадим в полицията да го приберат.
Франк Картър отвори уста, но не можа да каже нито дума. Беше мъртвешки бледен и коленете му се подгънаха. Хауърд Рейкс го повлече недружелюбно.
— Хайде, тръгвай — каза му той.
Франк Картър промълви дрезгаво и неубедително:
— Не е вярно…
Хауърд Рейкс погледна към Поаро.
— Твърде сте мълчалив за детектив с големи претенции! Защо не вземете да се поразмърдате?
— Мисля, мистър Рейкс.
— Предполагам, че има за какво да мислите! Бих казал, че ще загубите работата си заради този случай! Това, че Алистър Блънт в момента е жив, далеч не е ваша заслуга.