— Bonjour, mademoiselle.
Стори му се, че на Джейн Оливера не й беше чак толкова противно да го види.
Затова пък Хауърд Рейкс не бе никак очарован.
Той изръмжа:
— О, това сте пак вие!
— Добър ден, мосю Поаро — каза Джейн. — Винаги ли се появявате така неочаквано?
— Човек не може да се отърве от него — каза Рейкс и хвърли на Поаро поглед, от който осезаемо лъхаше студенина.
— Надявам се, че не ви досаждам? — обезпокоено • попита Поаро.
Джейн Оливера учтиво отвърна:
— Съвсем не.
Хауърд Рейкс замълча.
— Приятно местенце сте си намерили — каза Поаро.
— Беше — рече Рейкс.
Джейн се намеси:
— Млъкни, Хауърд. Трябва да се научиш на повече любезност!
Хауърд Рейкс изсумтя и каза:
— За какъв дявол ми е притрябвала?
— Ще видиш, че само ще ти е от полза — обясни Джейн. — Самата аз нямам много добри обноски, но това не е от толкова голямо значение. Аз съм богата, умерено красива и се радвам на влиятелни приятели — и нямам нито един от онези недъзи, за които днес така свободно се говори и пише. Мога да мина и без добри обноски.
Рейкс каза:
— Не съм в настроение за беседи, Джейн. Аз тръгвам.
Той стана, кимна отсечено на Поаро и се отдалечи с широки крачки.
Джейн Оливера погледна след него, подпряла с ръка брадичката си.
Поаро рече с въздишка:
— Уви, потвърди се поговорката. При ухажване трима са много.
Джейн каза:
— Ухажване? Що за дума?
— О, но това е точната дума, нали? За млад мъж, който обръща внимание на млада дама, преди да поиска ръката? Ухажване — нали така казват хората?
— Изглежда хората, с които общувате, казват смешни неща.
Поаро тихо изтананика:
— Тринайсет, четиринайсет, моми се ухажват. Виждате ли — всички наоколо го правят.
Джейн остро каза:
— Да… А аз сигурно съм една от многото…
Тя рязко се обърна към Поаро:
— Искам да ви се извиня. Онзи ден сгреших. Мислех, че сте се промъкнали в Ексшъм, за да шпионирате Хауърд. Чичо Алистър ми обясни, че той е настоял да дойдете, защото искал да изясни онази работа с изчезналата жена… Сейнсбъри Сийл. Така е, нали?
— Абсолютно.
— Съжалявам за това, което ви наговорих онази вечер. Но, знаете ли, наистина изглеждаше така, искам да кажа… изглеждаше сякаш вие просто преследвате Хауърд и ни шпионирате.
— Дори и да беше така, мадмоазел, аз бях непосредствен свидетел на факта, че мистър Рейкс храбро спаси живота на чичо ви, като скочи върху неговия атентатор и му попречи да стреля повторно.
— Нещата звучат странно от устата ви, мосю Поаро. Никога не мога да разбера дали говорите сериозно или не.
Поаро мрачно каза:
— В момента говоря напълно сериозно, мис Оливера.
Гласът на Джейн леко потрепери:
— Защо ме гледате така? Сякаш… сякаш ме съжалявате за нещо?
— Може би защото съжалявам за нещата, които скоро ще бъда принуден да направя, мадмоазел…
— Ами тогава… не ги правете!
— Уви, мадмоазел, налага се…
Тя се вгледа в него за минута, а после каза:
— Открихте ли… тази жена?
Поаро отговори:
— Нека да кажем, че знам къде се намира.
— Мъртва ли е?
— Не съм казвал подобно нещо.
— Значи е жива.
— Не съм казвал и това.
Джейн го погледна ядосано и възкликна:
— Е, тя все пак е или едното или другото, нали?
— Всъщност нещата не са толкова прости.
— Според мен вие просто обичате да усложнявате нещата!
— И друг път са ми го казвали — призна Еркюл Поаро.
Джейн потръпна и каза:
— Не е ли забавно? Такъв приятен топъл ден, а на мен внезапно ми стана студено…
— Може би е по-добре да се раздвижите, мадмоазел.
Джейн се изправи на крака. За миг тя прояви някаква нерешителност, но после рязко каза:
— Хауърд иска да се оженим. Веднага. Без никой да знае. Твърди… Твърди, че това е единственият начин да го направя… твърди, че аз съм слаба… — Тя избухна в сълзи, после с изненадваща сила сграбчи ръката на Поаро. — Какво да направя, мосю Поаро?