— Но мога да се закълна, че е отнесло нещо от онова помещение, което Крак откри. — каза след като Кюзар също се появи от отвора.
— Хм, хич не ми се нрави. Но пък от друга страна, свършихме добра и сладка работица — добави Кюзар.
Някой донесе балтона на Никола от каретата и той го облече с признателност.
— И на мен не ми се нрави, бъди сигурен.
Каретата вече беше натоварена и той искаше да потърси Рейнар и Мадлин. Каза на Кюзар:
— Събери всички и тръгвайте към къщи; ако стоим тук, ще привлечем внимание.
Кочияшът изплющя с юздите и каретата потегли. Никола тръгна по пресечката към „Херцогска“. Пластът мръсен лед и тънката снежна покривка правеха улиците проходими; те обикновено биваха толкова затлачени с кал и отходни води, че пешеходците трябваше да стоят по тротоарите или да ползват за преминаване сложените по средата камъни. Забеляза, че Крак го е последвал. Усмихна се наум и каза на глас:
— Добре. Защото като те отпратих последния път, не се справих като хората, нали? Но повече никакъв лов на вампири тази нощ.
Никола спря в края на пресечката, за да махне фалшивите бакенбарди и да промени формата на мустаците и късата си брада, след което изтри от лицето си остатъците от лепило. Трябваше и да измие сивото от тъмната си коса. Никога не се появяваше на публични места като Донатиен, освен дегизиран: ако някой от участниците в многобройните операции го познаеше като Никола Валярд, провалът щеше да е пълен. Дегизировката не му струваше много усилия; през по-голямата част от живота си се беше занимавал с измами под една или друга форма и вече му беше много лесно.
Закопча балтона, затегна колан, извади от джоба си сгъваем цилиндър и бастун и напъха ранената си ръка в ръкавица от еленова кожа. С другата ръка в джоба и с балтона, покриващ всичко, освен ботушите и гетрите, той бе просто един излязъл на разходка джентълмен, следван от малко подозрителния си на вид слуга.
Спря на широката площадка пред Двореца Мондоло сякаш се възхищаваше от осветената фасада. Лакеите стояха чинно пред вратите, готови да посрещнат закъснели гости или да изпратят други, решили да си тръгнат по-рано. Никола продължи и обходи голямата къща по цялата й дължина. Забеляза тяхната карета, под една газена лампа на ъгъла на улицата, а след това и Рейнар Моран, който стоеше до нея и чакаше. Никола пресече улицата и отиде при него, Крак го последва.
— Ник… — Рейнар слезе от тротоара и ги посрещна.
Той беше едър червенокос мъж с широка и небрежна кавалерийска походка. Погледна Никола по-отблизо.
— Неприятности?
— Нещата малко загрубяха. Къде е Мадлин?
— Точно това е проблемът. Успях да й осигуря безпрепятствено проникване, но стана прекалено сполучливо, ако мога така да се изразя и поради тази причина бях помолен да напусна без да имам никаква възможност да я взема с мен.
— Хм.
Никола огледа фасадата на къщата с ръце на хълбоците. Незабелязаното измъкване би се оказало непосилна задача за повечето светски дами, но заради някои от по-динамичните си роли в театъра, Мадлин се беше занимавала с акробатика и гимнастика, така че излазът на твърда земя за нея не беше задължително условие.
— Дай да обиколим.
Дворецът Мондоло беше обграден от търговски улички и дворове на други резиденции, затова пълната обиколка около него беше възможна. Магазините бяха затворени и всичко беше тихо, с изключение на някакво оживено кабаре, разположено далеч под аркадата. На първия етаж нямаше други врати, освен обкованата с метал служебна порта за карети и слуги. Всички тераси и балкони на горните етажи представляваха по-късно допълнение: тези дворци, като правило, представляваха непристъпни крепости и фриволността на декорацията се ограничаваше до кулите по покривите и фронтоните.
Направиха обиколката, почти до „Херцогска“ и се върнаха по същия път. Когато стигнаха до най-далечната страна, Никола видя, че двойните врати на една от терасите на втория етаж се отварят и оттам излизат светлина, музика и Мадлин.
— Къде се моташ, скъпа — подвикна й Рейнар — Издирваме те под дърво и камък.
— О, я млъквай — Мадлин затръшна вратата след себе си. — Заради теб се наложи да оставя най-хубавото си палто.
— Можем да си позволим да купим друго, повярвай ми. — отвърна Никола, прикривайки облекчението си.
Вече толкова добре познаваше способностите й, че нямаше нужда да се тревожи за безопасността й, но нощта се беше оказала прекалено напрегната.