Каретата спря на алеята и Никола помогна на Мадлин да слезе, докато Крак скачаше от капрата.
Това бе къщата, превърнала се за Никола в първия истински дом. Стените му от дялан камък бяха бе построени така, че да издържат на виенската зима. Беше само триетажен, разлат и асиметричен, с три гордо извисяващи се кули, едната квадратна а другите две кръгли, и трите украсени с безсмислени орнаментирани зъбери и заврънкулки в стила, познат най-вече като Гротеска. Беше грозен, старомоден и не много уютен, но той беше неговият дом и Никола никога нямаше да го изостави.
Сарасате, икономът, им отвори вратата, докато кочияшът подкарваше конете към конюшните отзад и те с облекчение си влязоха у дома.
Колдкорт бе също толкова семпъл, колкото и името си, но след хладната нощ просторният хол беше топъл и приветлив. Столовете покрай стените, както и лампериите бяха доволно износени, макар и все още в прилично състояние, остатъци от времето, когато тук живееше осиновителят на Никола. Килимите и завесите бяха нови, макар стилът им да не пасваше съвсем на интериора на къщата, а газени лампи имаше само в основните стаи на първите два етажа и в кухнята. Никола не си падаше по показния разкош, а вкусът на Мадлин бе дори по-особен от неговия. Все пак, мазилката над тъмната ламперия висеше на парцали и той реши, че сега можеха да си позволят да я подновят.
Мадлин незабавно се отправи нагоре по стълбите; Никола предположи, че й е дошло до гуша от претенциозната и сковаваща вечерна рокля и отива да се преоблече. Самият той се зае с не толкова обременителни неща. Ребрата го боляха от схватката с вампира или каквото беше там, чувстваше се опърлен и три пъти по-възрастен. Прекоси хола, свали сакото и импровизираната превръзка и каза на Сарасате:
— Топло бренди. Горещо кафе. И Господин Крак ще нощува тук, така че ако обичайната му стая е готова, както и една вечеря… Освен ако Андреа не си е легнал?
— Той се сети, че може да поискате нещо като се приберете толкова късно, сър, и затова сготви малко желирано телешко и суфле от кестени.
— Отлично.
Сарасате и кочияшът Девис бяха единствените от прислугата, които знаеха за подвизите на Никола като Донатиен. Сарасате служеше в Колдкорт поне от тридесет години; Девис бе по-големият син на Кюзар и почти толкова надежден, колкото Крак. Никола видя, че икономът изнася с погнуса изцапаното от вампира сако и добави:
— Това сако не става за нищо, но не го изхвърляй. По-късно може да ми потрябва.
Единственият недостатък на Сарасате като иконом беше, че нямаше никакъв усет за жизненоважната информация, която понякога можеше да се извлече единствено от вещи, които на пръв поглед приличаха на боклук.
Никола отиде до вратата в дъното на хола и отключи с ключа, прикрепен към ланеца на часовника му. Помещението беше хладно и тъмно и му отне известно време да запали снопа свещи на масата. По облицованите в жълто стени имаше газени лампи, но изпаренията от газта можеше да повредят старите бои, а беше особено важно произведенията на изкуството в тази стая да не се променят дори на йота.
Премигващите пламъци на свещите постепенно осветиха картината на отсрещната стена. Платното беше голямо, почти два метра дълго и метър и нещо широко, поставено в тънка позлатена рамка. Беше копие на Емил Авен, наречено „четецът“, което изобразяваше живота в някакъв харем в източна държава. На него имаше две жени по халати, изтегнати на отоманка, а възрастен четец обръщаше вместо тях страниците на книга. Никола знаеше, че тази сцена не се е разиграла никъде другаде, освен във въображението на художника. Експертите от доста време поддържаха становището, че стиловете и разцветките на плочките по пода и стените, детайлите по фризованите паравани и драпериите на отоманките не съвпадаха с нищо познато в Парсия, Букар и дори в далечното Аканду. Но това бе изящна и майсторска изработка с богат и прекрасен колорит.
Оригиналът висеше на стената в библиотеката на Помпиен, резиденцията на Конт Рив Монтес. Никола беше продал картината на конта, който бе решил, че така прави услуга на осиновения син на човека, чиито разработки някога бе спонсорирал. За обществото Никола представляваше износител на художествени произведения и освен това наследството от Едуар му позволяваше да покровителства неколцина млади художници с явни заложби. Но той бе по-голям меценат, отколкото си мислеха хората, тъй като веднъж беше възстановил няколко платна откраднати от обществената галерия в старата Семинария и бе наказал жестоко наглите крадци. Никола не одобряваше кражбите на художествени произведения.
Той се отпусна в плюшеното кресло, поставено прецизно в най-добрата за съзерцаване на картината точка и положи крака на табуретката отпред. Изрече отчетливо на отдавна отмрелия древен риенски: