— Дойдох да те търся, ти какво мислиш че правя? Трябва да изчезваме веднага. Фалие има намерение да срине пещерата.
Никола поклати нетърпеливо глава.
— Нищо няма да се получи. Макоб знае, че изпратихме Крак за помощ и знае какво ще направи Фалие. Много е вероятно самият той да иска да унищожат това място. Тогава всички ще решат, че той е мъртъв и ще бъде свободен да прави каквото си иска.
— Никола, трябва да се махаме веднага. — настоя Мадлин.
— Намерих Арисилд.
Той й разказа за шахтата и за пръстена от труп.
— Арисилд каза, че Макоб може да се върне към живота. Със сферата, която Макоб вече притежава, той ще бъде по-могъщ от когато и да било.
— По дяволите, Никола — Мадлин отметна гневно косата си. Лицето й бе ужасно издрано, виждаше го дори на тази светлина. Тя изпъшка раздразнено — И Макоб ще започне да ни преследва, така ли? Понеже знаем твърде много за него.
— Няма да приеме с умиление цялото това вмешателство, дори не си го помисляй.
— Видях го, когато намерих Ронсард и Хал, докато бягахме, — каза тя, с глас, който издаваше, че споменът не беше приятен. — Вярно е, няма да ни прости. Е, добре, какво можем да направим?
— Имам план. — Това беше истина. — Само че не знам дали в действителност ще сработи. — Това за жалост, също беше истина.
— Какъв?
— Арисилд каза, че ти можеш да управляваш сферата, ако се опиташ. Каза, че ако просто й дадеш насока, тя сама ще свърши останалото. Искам да я накараш да те прикрие с илюзия, толкова силна,че Макоб да не я прозре и дори да не разбере, че съществува.
— Но…
— Не, изслушай ме. Ще влезеш в онази голямата крипта, където Макоб държи тялото си. Ще му сложиш пръстена от труп, но не на някой пръст, а на едно от ребрата. — Само се надяваше Арисилд да е бил прав и Макоб да не успее да долови собственото си заклинание, докато не стане твърде късно. — Тогава, когато духът му се всели повторно в тялото…
— Заклинанието на пръстена ще подейства и той ще се превърне в жив труп, какъвто беше Арисилд. — Тя кимна нетърпеливо. — И той ще бъде вътре в него и, за да се махне ще е нужна операция. Но, Никола, всеки магьосник може да прозре през илюзия. Дори лаик може да я прозре, ако знае за съществуването й, а Макоб ще е нащрек точно за нещо такова.
— Знам. Аз ще му отвлека вниманието.
— Как? Като отидеш на сигурно самоубийство ли?
— Горе в катакомбата има някои много подходящи за отвличане на вниманието неща.
— Светилната газ, дето капеше по стената ли?
— Да.
На слабата светлина му беше трудно да разгадае изражението й, но май не изглеждаше много щастлива.
— Можеш ли да накараш сферата да те прикрие с илюзия?
— Знам заклинанието. Мадел ме научи на него преди години. Ако сферата действа така, както казва Арисилд… Тя погледна встрани. — Така си мисля — Тя изпусна въздух — Но това не ми харесва.
— Само този път, — каза Никола и се почувства като предател.
Преди колко дни й беше казал, че никога няма да я моли да използва магическия си талант, освен ако самата тя не пожелае?
— Гледай само да не те убият и всичко да се окаже напразно, — изрече тя с досада — Ето, вземи пистолета. Аз нямам свободна ръка за него.
Докато тя изваждаше резервните патрони от джоба си, Никола си помисли да й каже да не остава повече тук, ако номерът му не даде желания ефект. Искаше да бяга без да чака Арисилд или него. Но беше убеден, че само щеше си изхаби приказките на вятъра, понеже тя така или иначе правеше онова, което намереше за добре. ядосан от осъзнаването на тази истина, той каза:
— Дай тогава да приключваме с тази работа.
Мадлин кимна, но когато Никола понечи да се изправи, тя го сграбчи за косата и го целуна. Прегръдката бе неочаквана и Никола загуби равновесие и тупна тежко на задните си части. Мадлин го остави и пропълзя до ръба на покрива, прехвърли се през него и ловко скочи на земята. Никола прошепна след нея:
— Не тръгвай, докато не започне отвличането на вниманието. И не бъди толкова отвратително сантиментална.
Мадлин приклекна зад криптата, близо до подиума, но така че да не могат да я видят оттам. Долепи гръб до покрития с мръсотия и плесен камък и освободи сферата от превръзката. Взе я в скута си и усети, е тя жужи тихо. Добре, започваме, помисли. Затвори очи и започна заклинанието за прикриване. Не усети нищо. Магическата формула премина през съзнанието й без приток на мощ, без усещане за прииждащи сили. Твърде много време мина, помисли, докато завършваше заклинанието и в главата й нямаше нищо, освен собствените й мисли. Твърде много за мен. Мадел, естествено, е била права, когато навремето й казваше, че ако не практикува уменията си, ще изгуби и малкото сила, която притежава. Тя отвори очи и понечи да се изправи.