Застина, когато прахът на пода около нея се раздвижи, и бе отвян сякаш от недоловим бриз. Боже… Заклинанията за прикритие не предизвикваха физическо раздвижване. Тя се съсредоточи и се опита да долови поне малко от онова, което правеше сферата. В следващия миг го почувства. Беше обградена не само от заклинание за прикриване, а от затъмнение голямо и малко и от най-различни магии за „пълно заслепение“, някаква много сложна смесица от всички тези неща. По дяволите, защо не съм знаела да го пробвам преди. Кой знае каква майсторка щях да стана. Мадел щеше да е доволна…
Застанала в центъра на този лабиринт от сили, усещайки властта си над тях, макар и само чрез сферата, тя изведнъж разбра, че Мадел сигурно се изпитвала същата интензивна наслада от магията, каквато тя изпитваше от ролите си. Мадлин винаги беше смятала магията за окончателен смисъл на живота и никога не бе имала намерение да постига такава окончателност; но никога не бе мислила за нея като за изкуство само по себе си..
Тя пристъпи внимателно вън от прикритието на криптата и се придвижи към по-добра позиция. Ако имаше късмет, Макоб изобщо нямаше да разбере откъде е дошъл ударът.
Никола откри място, откъдето пак се покачи на пасажа и намери отново входа на катакомбата. След като порови из пластовете вонящи отпадъци, изрови две колелета, които беше забелязал преди това, полузаринати под ръждясал метал и прогнило дърво. Имаше късмет, че бяха почти цели. Макар вече да не бяха годни да издържат тежестта на някоя каруца, те щяха прекрасно да свършат онова, което беше намислил.
Той напълни шишето, останало от парсийския парфюм, със светилната газ, стичаща се от стената, след което привърза двете колелета с една ръждясала верига. Палтото му бе твърде подгизнало от водата в канализацията, за да му свърши работа, затова уви сакото си в спиците на колелото, заедно с парчета дърво и парцали от една отворена крипта. След като разположи вътре на равномерни интервали резервните патрони, които му бе дала Мадлин, напои всичко със светилна газ и беше готов.
Никола извлачи колелото надолу по стълбите и оттам на балкона. Клекна зад прикритието на изпочупената балюстрада и провери за последно револвера. Беше оставил достатъчно патрони, за да презареди веднъж, но не повече. Отвличането на вниманието трябваше да бъде възможно най-отвличащо и ако не успееше, се съмняваше, че ще има време да презареди.
Надникна предпазливо над балюстрадата и видя, че на подиума кипи оживление. Оцелелите вампири се бяха събрали на покрива на криптата, като пасмина много грозни гълъби. Долу на подиума имаше двама мъже, единият бе онзи, с когото се бе сбил по-рано и някакъв слабоват рус мъж, който навярно бе вторият изчезнал прислужник на Октав. По едрият мъж просто беше застанал до окръжността, очертана върху камъка с вид на безволев автомат. Русият прислужник изчезна в една от сенките край стената на централната крипта, след което отново излезе на светло, понесъл нещо, което приличаше на стара метална урна. Той изкачи стъпалата към подиума и я положи точно зад очертанията на външната окръжност, след което отстъпи назад. Значи Макоб продължаваше с приготовленията, въпреки че нямаше никакви видими следи от присъствието на некроманта. Колко по-лесно щеше да е, ако Арисилд беше тук, но и от него нямаше никаква следа. Никола почувства тревожен спазъм, чудейки се дали магьосникът отново не е бил покосен от немощта си и пък не е бил нападнат от нещо в шахтата, но в момента нямаше време да го търси.
Все още приклекнал, той изтърколи колелото надолу по пасажа, докато стигна онова място в галерията, където тя извиваше и балюстрадата бе напълно съборена. Оттук пасажът извеждаше покрай стената право към купчината каменни отломки, представлявали някога стъпалата, слизащи към подиума. Той се сниши, подпря колелото на последната оцеляла балюстра и бръкна в джоба си за кибрит.
Долу, на подиума факлите премигнаха и почти изгаснаха. Русият прислужник се стресна и се огледа, но другият мъж не реагира; просто остана на мястото си, вцепенен и неподвижен. Когато факлите отново се разгоряха, в началото на подиума беше застанал Констан Макоб.
Сенките сякаш залепваха за палтото на некроманта, подобно на живо наметало от мрак, а периферията на шапката закриваше лицето му. Той направи две отмерени крачки и застана пред окръжността. Русият мъж внезапно побягна към ръба на подиума сякаш искаше да намери убежище зад порутените крипти. Макоб вдигна ръка и три вампира скочиха от покрива на криптата и се втурнаха след него.