Никола се подпря на плочата и посочи сферата, която висеше отгоре.
— Свали това, ако можеш.
Мадлин се подпря с една ръка на рамото му, намери пролуки отстрани на плочата и се покатери, за да стигне до висящата сфера. Разкъса мрежата едва на втория опит, успя да я хване и скочи долу.
Подаде му я и Никола я пое замислено. Изглеждаше мъртва подобно на другите две сфери, които доскоро стояха складирани в надстройката на Колдкорт. Студена, безмълвна, и неподвижна. Но той трябваше да бъде сигурен.
Сложи я на земята и намери парче камък от плочата. Претегли го замислено на ръка, след което коленичи и закрепи сферата на едно място със свободната си ръка. Мислеше, че ще са нужни поне няколко удара; нямаше да се изненада и ако се окажеше невъзможно. Но сферата се разпръсна на парчета още при първия удар.
Никола се отдръпна, когато навсякъде се разлетяха странни части и парчета метал. По пода пробягаха искри синя и червена светлина, търкаляйки се като мраморни късчета, докато изчезнаха в пукнатините между каменните плочи. Осъзна, че по ръката му се разлива бяла светлина, стичаща се като гъста течност. Беше твърде изненадан, за да се разтревожи и освен това не го болеше. Тръсна ръка и светлината се разпръсна на ситни искри, които изчезнаха във влажния въздух. Стори му се, че чува шепнещи гласове, почти познати гласове. На Роан? На Едуар? Но звукът се разми и заглъхна преди да успее да ги разпознае.
Никола се изправи бавно и погледна към останките на сферата. Сега тя представляваше само купчина отпадъци.
Тогава осъзна, че чува нещо, нисък и боботещ грохот, отекващ откъм един от тунелите. Погледна отново към Мадлин и се намръщи въпросително. От нейното изражение отсъди, че и тя го беше чула. Тя поклати слисано глава.
Тогава земята се разтресе.Спогледаха се и едновременно осъзнаха едно и също нещо.
Мадлин каза:
— Мамка му, това е …
— Фалие — довърши вместо нея Никола.
Той се запъти към вратата и залитна, когато земята изведнъж се раздвижи изпод краката му. Мадлин залитна към него и двамата се хванаха един за друг и едва не се изтърколиха вън от криптата.
Арисилд беше коленичил до размазаната окръжност и тъкмо се изправяше, когато те излязоха. Той залитна, когато земята отново се разтресе и последните амурчета изпопадаха от фронтона на криптата срещу подиума и се разбиха на парчета върху скалистия под. Мадлин спря, за да грабне тяхната сфера, забравена отгоре на подиума. Когато слезе оттам, Никола й помогна да запази равновесие и двамата се хвърлиха към Арисилд.
Той ги хвана и ги обгърна, за да ги защити от продължаващите сътресения. Погледът му беше далечен и той мърмореше нещо.
— Структурата още е налице, да, разсейването не е било голямо. Мисля, че ще мога…
Никола хвана магьосника за рамото, за да го закрепи и хвана Мадлин през кръста. Балконът и един голям участък от пасажа се пропукаха със страхотен трясък, след което се отцепиха от стената на пещерата и се сгромолясаха върху криптите по периферията. Никола изрече с пресилено спокойствие:
— Ари, дали би могъл…
Мадлин се опита да каже нещо и се разкашля от облака прах, който ги погълна откъм проходите, които се сриваха един по един.
— Да, каза Арисилд — Мисля, че ще мога…
част от покрива падна върху криптата с бронирания рицар и я разби на парчета. — Мисля, че ще е по-добре да го направя, — довърши Арисилд — Мадлин, сферата, ако обичаш.
Тя му я подаде.
— Тя може ли да спре онова, което прави Фалие?
— Не. — Арисилд я вдигна пред себе си с протегната ръка. — Но ако се получи, няма да е необходимо.
Сферата реагираше както винаги и колелцата й се въртяха бясно.човек може да си помисли, че ще се е уморила, след като толкова дълго е удържала Макоб, мина глупавата мисъл през ума на Никола. Но нещото очевидно беше неуморно. Ако Макоб беше успял да се добере до нея…
Върху главите им се посипаха прах и скални отломки. Арисилд хвърли сферата в кръга. Мадлин извика в знак на протест, но вместо да се разбие в камъка, сферата увисна във въздуха, поддържана от концентрираната там сила.
Тя се завъртя навън и навътре, когато Арисилд измърмори.
— Не е достатъчно.
Дочуха пукот, толкова силен, че заглуши тресящите се и разпадащи се стени наоколо. Сферата избухна и над главите им се разлетяха парчета мед. Никола се наведе и придърпа Мадлин към себе си. Дори когато парчетата ги удариха и избухна синя светлина, той не престана да усеща върху китката си желязната хватка на Арисилд, който изведнъж ги повлече и двамата през бариерата и вътре в кръга.