Никола изведнъж почувства световъртеж и след това усещане за пропадане, от което му прилоша. След миг осъзна, че пада, точно в момента, когато се приземи на някаква гладка каменна повърхност. Не стана, помисли си. Още сме тук. Но грохотът на срутващите се стени беше далечен, като едва доловимо ехо, а земетръсът се беше свел до леко потрепване. Никола се надигна на лакти. Цареше непрогледен мрак и се чуваше течаща вода. Каза:
— Мадлин?
Последва секунда тишина, която се проточи цели космически епохи, след което я чу да казва:
— Ъ, — или нещо подобно. Проблесна топла бяла светлина, която се усили и разкри сводестия тухлен покрив и коритото с черна течаща вода на един от новите канализационни тунели. Никола лежеше проснат на издатината, Мадлин беше на няколко крачки от него и седеше и разтриваше главата си. Арисилд се подпираше на стената и светлината идваше от един подобен на бижу глобус, увиснал във въздуха над главата му. Той сведе поглед към Никола и каза:
— Това беше добро попадение. Половин метър вляво и щяхме да се материализираме в стената.
— Благодаря ти за скоростното измъкване, Ари — каза Никола.
Болеше го глава и когато се опита да седне, стомахът му се разбунтува застрашително. Помисли си, че най-сетне може да си позволи да загуби съзнание.
Откъм тунела се чуваха гласове и проблясваха жълтите пламъци на фенери.
— чудя се кой ли може да е? — изрече с умерено любопитство Арисилд.
Който и е, беше твърде късно. Арисилд и Мадлин просто ще трябва да се справят сами, помисли Никола и изпадна в безсъзнание.
ДВАДЕСЕТ И ДВЕ
Никола дойде в съзнание с мисълта, че се намира в собственото си легло. Извъртя се под купчината завивки и посегна да докосне Мадлин. Всъщност нейното отсъствие бе онова, което го разбуди напълно.
Изправи се рязко. Стаята беше пищно обзаведена. Тежка дъбова мебел, инкрустирана с ценна дървесина, гоблен с пасторална сцена, достатъчно стар, за да е висял тук още когато на трона е бил Рожер, също толкова старинни и безценни парсийски килими, постлани небрежно пред камината като прости постелки. Очевидно се намираше в двореца.
Той изруга, отметна тежкия юрган и се измъкна от леглото. Беше облечен само по ленена нощница. Докато издирваше дрехите си, зърна изображението си в огледалото над камината и възкликна изненадано, защото сметна, че това е някой друг. Едната страна на лицето му беше черно-зелена от охлузванията и дясното му око беше подпухнало и почти напълно затворено. Да, това си го спомни. Ама че кървава красота, помисли горчиво и продължи да търси дрехите си. Дегизирането щеше да се окаже адски непосилна задача.
Докато отваряше и затваряше множеството резбовани и инкрустирани чекмеджета в процес на безплодно търсене, вратата се отвори и пропусна някакъв много благовъзпитан камериер с неодобряващо изражение, придружен на свой ред от някакъв много благовъзпитан и лакей с каменна физиономия.
— Мога ли да ви помогна с нещо, сър?
Никола се изправи.
— Дрехите ми.
— Наложи се да унищожим по-голямата част от тях, сър. Бяха… неспасяеми.
Едва ли би могъл да очаква нещо различно, но в момента това го само вбеси още повече. Като се стараеше да изговаря отчетливо всяка дума, той каза:
— Предлагам по този случай да ми донесете нещо за обличане.
Слугата се прокашля. Очевидно хранеше очаквания службата му да се радва на по-голямо уважение от околните.
— Докторите казаха, че не би било разумно…
— Докторите да го духат.
Донесоха му дрехи.
Никола се облече припряно в простия тъмен костюм, който му беше почти по мярка и ботушите, които малко му стискаха. Не беше сигурен дали смайването на слугите се дължи на отказа му да приеме статута си на затворник или просто понеже бяха очаквали от него да прекара по-голямата част от деня в леглото като стене. Мястото, където ножът го бе пробол в гърдите болеше и изглеждаше като ритнато от кон.
Слугите не направиха опит да го спрат, но майордомът се понесе изпълнен с подозрение след него, когато Никола тръгна към преддверието, а оттам в салона и към претъпкания с колони коридор с високи тавани. Там спря, защото забеляза присъствието на двама дворцови гвардейци, които изглеждаха изненадани от появата му.
Това трябва да беше Бастиона на Краля или, може би, на Кралицата. Дърворезбата по стените със сигурност бе много стара и мраморът в основата на някои колони беше напукан и обезцветен от годините. Тъкмо понечи да се обърне към майордома, за да го попита къде по-дяволите се намира, когато видя, че по коридора се задава Рейнар.
Той изглеждаше в далеч по-добра форма от Никола, но физиономията му беше угрижена. Навярно го бяха изпратили, за да окаже някакво възпиращо влияние върху Никола.