— Къде е Мадлин? — попита Никола веднага щом се приближиха на достатъчно разстояние, че да се чуват.
— Тя е добре, обади ми се.
Рейнар го хвана под ръка и го отведе зад една колона, където можеха да разговарят относително насаме, за голямо разочарование на майордома и гвардейците. Рейнар снижи глас и каза:
— Тя си тръгна преди Префектурата да намери теб и Арисилд. Не беше сигурна какъв е статутът ни в двореца и реши, че поне един от нас трябва да остане навън.
Никола кимна.
— Добре.
Стягащото усещане в гърдите малко го отпусна. Жива ли е вън от цялата тази каша. Той се опита да събере мислите си.
— И Крак ли е тук?
— Не, сметнах, че няма да е хубаво да привлича вниманието на който и да е представител на властите. След като ми даде картата и ми каза къде сте, накарах да го отнесат в хирургията на Доктор Брил. За късмет на хората, които го носеха, той бе твърде изтощен, за да се съпротивлява. Тази сутрин ми предадоха, че са го закърпили и се възстановява добре.
— Ами Ишам?
— Той бил толкова добре, че чак седнал в леглото и незабавно настоял да узнае къде сме и какво се е случило, така каза Брил, което означава, че до няколко дни ще се оправи. Той е жилаво старче. — Рейнар се поколеба — Много жалко, че бабата на Мадлин…
— Да. — Никола извърна глава. Не искаше да обсъжда Мадел. — Мадлин каза ли къде ще бъде?
— Не, но ме помоли да ти предам още нещо. Посланието е на нашия код, така че няма половината дворец да разбере за какво става дума. — Рейнар се огледа с нехаен вид, отбеляза дискретно местоположението на гвардейците и снижи още малко гласа си. — Когато ти си бил долу в канализацията и Ронсард е мислел, че няма да оцелее, той й казал, че под паркета в апартамента му имало някакви скрити документи и че тя трябвало да ти предаде да ги вземеш на всяка цена. Надали касаят Макоб, иначе сигурно щеше да ни каже преди това.
Никола понечи да отговори, но се спря, защото го ненадейно го връхлетя спомен. Спомен за един момент, от времето, който никога не се беше случвал. Градината на старата къща в Лодун и разговора с Едуар, докато слушаше яростния вой на Макоб. Последното, което бе казал Едуар, бе ако съм знаел, че това ще ти причини такава болка, щях да ти кажа за писмото. Каза:
— Не, мисля, че знам за какво става въпрос.
— О, — Рейнар изглеждаше леко озадачен. — Ами, това е хубаво, все пак, защото миналата нощ тя отишла в апартамента на Ронсард, за да вземе документите и открила, че мястото е претърсено. Каквото и да е било, вече го няма.
Естествено. Никола притвори очи и изруга. Монтес се придържа към стила си, както винаги.
— Ронсард тук ли е?
— Да, току-що идвам от там, макар да не ме пуснаха да го видя. Според лекарите, ще се възстанови.
Никола се замисли дълбоко. В ума му започна да се оформя идея, макар да имаше някои неща, които първо трябваше да провери. Погледна към мотаещите се наоколо гвардейци и отново се обърна към Рейнар.
— Ти можеш ли да излизаш или и тебе те следят?
Рейнар се поколеба с неразгадаема физиономия.
— Ник, Жияр ми предложи полковнишки пост в кавалерия Първа на Кралицата. Като награда за участието в разкриването на Макоб, предполагам.
— Това е много престижна служба. — каза Никола.
Гърлото му изведнъж пресъхна. Знаеше, че Рейнар никога не бе искал да напуска кавалерията. Той беше военен до мозъка на костите си и още щеше да е на служба, ако не го бяха разкарали по нечестен път.
— Да, служба на Короната и всичко останало. Ронсард също изказа особено одобрение. — Рейнар се изкашля.
— Ти прие ли?
Погледите им се срещнаха и Рейнар се усмихна криво.
— Още не.
— Каква срамежливост. — Никола помълча, след което деликатно попита — Можеш ли преди да го сториш, да изнесеш от двореца няколко бележки заради мен, без никой да разбере?
— Ами, все още не съм офицер на Кралицата.
Ронсард беше настанен в един апартамент в Бастиона на Краля, пълен с лекари, камериери и служители от Префектурата. Никола тъкмо беше влязъл в преддверието, когато вътрешната врата се отвори и се появи Кралицата със свитата си. Никола се опита да се сниши зад един пиедестал, носещ бюста на някакъв отдавна починал владетел, но тя го забеляза и го притисна до близкия шкаф, зад който той се опитваше да се укрие.
— Събудил сте се — каза тя.
Тя го погледна с изненадваща прямота, след което се обърна и заразглежда порцелановите статуетки на шкафа.
— Знаете ли къде е? — попита го настойчиво.
Никола си даваше сметка, че не е сторил дължимия по протокола поклон, но след като тя вече го беше притиснала до шкафа, това беше невъзможно. Реши, че поне не е въоръжена нито с котката си, нито с Капитан Жияр.