— Дали знам къде е кое, ваше величество?
— Беше заровено в някой от салоните, в един сандък, който никой не беше отварял от години. — тя го погледна, за да види реакцията му и продължи — Странно, нали?
Той стигна до заключението, че тя говори за черепа на Макоб и че не го обвинява, че е знаел местонахождението му, а се опитва да го представи като любопитен куриоз.
— Не толкова странно, колкото други неща, които се случиха, ваше величество.
Тя обмисли отговора му и кимна на себе си.
— При Инспектор Ронсард ли отивате?
— Да.
Тя вдигна поглед към едрия и добре въоръжен гвардеец от нейната гвардия, който не се отлепи нея, докато траеше разговорът. Той се обърна и изведнъж в тълпата се разтвори пътека към вратата за вътрешните помещения на апартамента. Кралицата отстъпи, за да може Никола да мине покрай нея и да се оттегли с подобаващия поклон.
Никола разбра, че Ронсард е настанен в някой от кралските апартаменти, чак когато влезе в спалнята му. Помещението беше с размери на прилична бална зала, с две големи камини с изящни гравирани мраморни комини. Огромното легло, с тъмносин балдахин, беше сложено върху постамент и до него имаше по-малко дневно легло. Ронсард беше легнал на него, обграден с множество възглавници, Доктор Хал и още някакъв лекар. Хал беше бледен и на челото му имаше голямо охлузване, но иначе изглеждаше доста добре за последните си изживявания. Лицето на Инспектора обаче, бе твърде червено, за да е признак на истинско здраве.
— Не искам да си почивам — изричаше враждебно Ронсард — Просто е абсурд да… А! — Той видя Никола и се изправи седнал — Ето те и теб, момчето ми.
Никола пристъпи до постамента. Зачуди се кой ли от кралете на Ил-Риен беше спал в тази спалня. Надали някой от последните, тъй като мебелировката бе твърде старомодна. Може би Рожер? Напълно възможно, ако се имаше предвид чувството за хумор на сегашната Кралица. Каза:
— Ако можеше да поговорим насаме…
Ронсард погледна към Хал, който въздъхна и посегна за лекарската си чанта.
— Предполагам, че ако споря с теб ще ти навреди дори повече. — каза Хал.
Той направи жест към другия лекар да тръгва и потупа Никола по рамото, докато минаваше покрай него.
След като вратата се затвори след двамата лекари, Никола дойде до леглото и каза:
— Апартаментът ти е бил обърнат с краката нагоре.
— Да, знам. — Приветливото изражение на Ронсард леко помръкна — Разбрах, когато Хал изпрати тази сутрин да вземат някои от нещата ми. Знаех, че не си бил ти, защото твоите хора щяха да знаят къде да търсят. — Той се сепна разтревожено — Мадлин успя да се измъкне от канализацията, нали?
— Да, но не уважи гостоприемството на двореца.
Ронсард изпусна въздуха си.
— Седни, ако обичаш, и недей да стърчиш като някой екзекутор. Ще ти кажа какво имаше в онези документи.
Никола приседна на ръба на леглото, усещайки напрежението в мускулите си и подобната на шиш болка в лявото слепоочие. Ронсард каза:
— Никога не прекратих разследването на случая, около приемния ти баща. Казвам „около“, защото вече започвам да вярвам, че той се е оказал в него по една злощастна случайност.
Никола кимна.
— Никога не е било лесно непрекъснато да се взема под внимание факта, че некромантията е магия за гадаене и разкриване на тайна информация.
— Да, — изрече тихо Ронсард — Конт Рив Монтес е бил покровител на Едуар Виляр. Конт Рив Монтес е бил свързан, както сочат многобройните улики, при най-различни обстоятелства, с изнудвания и незаконни финансови операции. Две области, в които разкриването на тайна информация би донесло огромни печалби.
— А Едуар е притежавал уред, изобретен заедно с Арисилд Дамал, най-могъщия магьосник в Лодун по онова време, който би позволил дори на дилетант да извърши магия.
— Който е бил предназначен да позволи на дилетант да извърши магия, — поправи го Ронсард. — Доколкото знаем, и както Виляр и Дамал навярно са разбрали веднага, уредът не функционирал точно както се очаквало и за да заработи, властелинът му е трябвало да притежава поне минимални магически дарби.
Никола вторачи поглед в ръцете си, избягвайки проницателния поглед на Ронсард.
— Монтес сигурно е поискал от Едуар да използва сферата за некромантия, за да открива тайни.
— И Виляр е отказал, не само защото е било престъпване на закона, но и защото не е можел да я използва. Той не е бил магьосник. Понеже самият Монтес е бил лъжец, той не повярвал, че Виляр му казва истината. Но Монтес искал могъществото на сферата. Той е човек, който жадува властта. Сигурно ужасно се е измъчвал, че трябва да зависи от наемни магьосници по отношение на магията. — Ронсард прокара замислено ръка по края на завивката. — Той е бил покровител на Виляр и не му е било трудно да се сдобие с ключовете от стаите, които Виляр е използвал като лаборатории и кабинети. Една нощ, след като Виляр си тръгнал, той влязъл и направил опит да използва сферата.