— И тя не проработила. — каза Никола.
— Вината, естествено, не можела да е в него, затова пробвал отново. Наел един главорез, който му довел от улицата някаква просякиня и той направил опит да извърши некромантско заклинание като онези от времето на Макоб. И не станало. Затова си излязъл и оставил обвинението да падне върху Виляр.
Никола не каза нищо.
Ронсард се поколеба, след което добави предпазливо.
— Полезно е да знаеш защо нещо се е случило, когато възстановяваш веригата от събития, но това понякога може да замъгли темата. Никой не може да бъде обвиняван, задето е заподозрял приемния ти баща в действително извършване на престъплението, за което беше екзекутиран. Доказателствата бяха твърде убедителни и той бе единственият непосредствено свързан със ситуацията, който имаше мотив да извърши некромантия. Желанието му да разговаря с починалата си съпруга бе добре документирано по време на процеса. А и той не пожела да говори. Дори на теб не е казал какво е станало. А ти си знаел, че крие нещо от теб. Силата на въпроса „защо“ замъгли въпроса „как“. — Устните му се извиха в мрачна гримаса. — Може да се случи на всекиго. На мен определено ми се случи.
Никола се надигна. Раменете го боляха от напрежение.
— Какво имаше в липсващите документи?
— Получих ги преди месец. Разследвах нещата по единствената линия, която ми беше останала: че Едуар Виляр е знаел нещо пагубно за Монтес и че е разкрил тази информация на някого преди да бъде екзекутиран. Дотогава бях правил опити да издиря и да се свържа с хората, с които е кореспондирал. Нямах сполука. Тогава получих пакет документи от Букарин, от дъщерята на човека, с когото Виляр е кореспондирал известно време, доктор по философия от Гилдията на учените в Букарин. човекът починал преди екзекуцията на Виляр. Дъщерята получила молбата ми за информация, която бях отправил към покойния й баща и ми изпрати всички писма на Виляр, които открила сред документите на баща си. Едно от писмата не беше разпечатано. Било е изпратено само два дни преди да открият мъртвата жена в лабораторията на Виляр, но пристигнало след като човекът, към когото било адресирано, вече се бил споминал. В него Виляр описваше любопитната случка, когато Конт Рив Монтес поискал Едуар да използва уреда за некромантия.
— Защо не ми е казал? — изрече Никола. Думите прозвучаха странно кухо.
— За да си осигури мълчанието на Едуар, Монтес е заплашил, че ще посегне на твоя живот. — Ронсард разпери ръце — Това няма значение. Имаме всичко, което ни е нужно. Монтес ще заплати за престъплението си.
— Вече нямаме писмата. — Никола поклати глава. — Монтес знае. Докато ние преследвахме Макоб, той се е подготвял за всичко това.
Ронсард свъси вежди.
— Той е пратил Фалие по следите ми и е той е наредил на Лорд Диеро да уреди арестуването ти, — обясни Никола — Знаел е през цялото време. Има голям опит в публичните обвинения.
— Опитът му няма значение. Това няма да му помогне.
— Не ставай наивен.
Ронсард го изгледа, но физиономията му стана тревожна чак когато Никола се изправи и каза:
— Предполагам, че трябва да бъда задържан тук.
— За твое добро. — каза Ронсард, докато го наблюдаваше внимателно. — Само докато Монтес бъде обвинен официално.
Никола кимна.
— Аз напускам страната и моят човек Крак скоро ще трябва да си търси нова работа. Ти имаш нужда от човек, който да те охранява и да ти помага. Имаш ли нещо против да го вземеш на работа при теб?
— Крак със сигурност ще обезсърчи всичките ми стари врагове, които търсят мъст, — призна Ронсард — Предполагам, че не е извършил убийствата, за които е бил обвинен?
Никола се усмихна с лека ирония. Значи и истинската самоличност на Крак не бе убягнала на Ронсард.
— Всяко малко по-задълбочено разследване на изнудваческия клон на малката империя на Монтес, ще разкрие, че Крак е бил набеден за извършването на тези престъпления.
— Добре. — Ронсард кимна, след което попита строго — Къде отиваш?
— Ти си най-великият детектив в Ил-Риен, — каза Никола. Пъхна ръце в джобовете си и закрачи към вратата. — Постарай се да разбереш сам.