Следващото му посещение беше при Арисилд, на когото бяха дали един по малък апартамент на същия етаж като на Ронсард. Тук не бе толкова трудно да се влезе и сега Никола седеше на един стол до леглото.
— Как си? — попита.
— О, по-добре, предполагам. — издължените бледи ръце на Арисилд нервно пробягаха по завивката — Знаеш ли нещо за Ишам? Тук никой не ми казва нищо.
— Той е в болницата на Доктор Брил, в съзнание е и се възстановява.
Разказа на Арисилд онова, което бе чул тази сутрин от Рейнар за парсиеца.
— Добре. — Арисилд отново се отпусна на възглавниците, видимо успокоен. — Надявам се скоро да се оправи дотолкова, че да дойде и ме види. Ще е ужасно, ако всички сме посетили двореца, а той го е пропуснал. — Виолетовите му очи се натъжиха и той продължи — Кралицата беше тук. Тя е много сладка, но ме попита дали искам да стана Придворен Магьосник. Мисля, че не си пада много по Раен Фалие. Казах й, че трябва да помисля. На мен не може много да се разчита, нали знаеш?
— Ти беше на мястото си, когато това беше важно, Ари.
Ами, да, но… Знаеш ли спомних си какво исках да ти кажа. Онази нощ, когато бях толкова полудял, че изпотроших стаята.
— И какво беше?
— Бях погледнал онези неща, които ми донесе. Плата с петната от призрачния лишей и останките на онзи голем. Те носеха отпечатъка на непознат магьосник. Много могъщ магьосник. Но точно тогава ми беше изскочило от главата.
— Нямаше да промени нищо, дори тогава. — Никола се поколеба доста дълго. — Дойдох да ти кажа, че заминавам за известно време.
Арисилд се оживи и се заинтригува.
— Вярно? Къде?
— В чужбина. Като стигна там, ще ти пиша и ще ти кажа къде. Ако имате желание, докато ме няма, ти и Ишам можете да се преместите в Колдкорт.
— А, да. Казаха ми, че Макоб не оставил много от мансардата. Това е чудесно. Но ти по-добре пиши на Ишам, вместо на мен. Той ще се грижи за кореспонденцията по-старателно от мен. — Арисилд го изгледа и погледът му се изостри — Пази се, Никола. Мисля, че втори път няма да успея да те съживя.
Никола се изправи и пусна лека иронична нотка в усмивката си.
— Ари, надявам се да не ти се налага.
Следяха го, естествено.
Никола изпрати две бележки, едната на Мадлин, другата на Кюзар, и двете кодирани. Рейнар ги изнесе лесно скрити под друга безобидна бележка до иконома на Никола, Сарасате в Колдкорт, в която той го молеше да прати някакви подходящи за двореца дрехи по някой от лакеите.
Ронсард настоя да го види още веднъж, но Никола отговаряше на въпросите на Инспектора уклончиво и отказа да разисква с него бъдещите си планове. Наложи му се да изтърпи някакъв дворцов обяд, където явно всички присъстващи знаеха за Алсеновия му произход и бяха дошли само, за да го зяпат като рядък екземпляр. На този обяд обаче, Рейнар, който вече се ползваше с благоразположението на Кралицата и мощната протекция на Капитан Жияр, успя да се изгаври с множество високопоставени царедворци.
Раен Фалие също присъстваше, с кисело изражение, което никак не съответстваше на обичайния му невъзмутим облик.
След обяда Никола се изплъзна от хората, които трябваше да го следят и последва Фалие. Магьосникът премина през крилото с галериите и огромните бални зали, през основния салон на Стария Дворец, който имаше връзка с по-старите защитни бастиони. В края на масивното спираловидно каменно стълбище, което водеше към Бастиона на Краля, Фалие спря, обърна се и попита:
— Какво искаш.
Никола изкачи последните няколко стъпала. Погледът на Фалие беше студен и недоброжелателен.
— Трябва да поговорим.
— Не мисля. — Фалие извади ръкавиците си от джобовете и започна да си ги слага.
— Знам, че не си се продал на Монтес по своя воля.
Фалие се поколеба, застина насред движението си, след което довърши слагането на ръкавиците. Погледна Никола и изражението в мрачните му очи беше смъртоносно.
Никола положи ръка на парапета.
— Не, не искаш да ме убиеш, — изрече небрежно — Имам приятели, които няма да посрещнат това с радост. Най-вече Арисилд Дамал, който иначе е най-кроткото същество на света. Но той изживява последствията от дългогодишна наркомания към опиум и на настроенията му не може да се разчита.
Фалие обмисли тази възможност.
— Дамал би бил достоен противник, — каза — Дори… твърде достоен. Какво искаш?
— Не ме интересува с какво те държи Монтес. Самият аз съм учил в Лодун, в медицинския колеж. Знам, че много студенти се изкушават да извършват по някое и друго безобидно гадателско заклинание от некромантията. Естествено, с твоето положение в двореца…
— Разбрах те. Продължавай.
— Не знаеш какво още ще поиска Монтес от теб.