— Това не ме тревожи, — изрече спокойно Брил. — Тръгвате ли си?
— Да. Имате ли капандура на покрива?
Сега беше ред на Брил да изпита колебание. Никола видя как премисля присъствието на Кралските Гвардейци до вратата и навярно го съпостави с грижата, която Никола бе проявил към приятелите си. Накрая каза:
— Има задна врата към двора от другата страна на къщата.
— Навярно някой я наблюдава.
Брил въздъхна.
— Знаех си, че нещата ще стигнат дотам, още когато Моран ми цъфна на вратата посреднощ. Ще ме арестуват ли, затова че съм ви помогнал?
— Съмнявам се, но ако ви арестуват, поискайте да говорите с Инспектор Ронсард или с Доктор Хал. Те знаят за какво става въпрос.
— Тогава ще ви покажа вратата,.
Малко по-късно същата вечер, след като запалиха уличното осветление, Помпиен, резиденцията на Конт Рив Монтес, гледаше към безлюдната улица и се извисяваше над по-скромните градски къщи, скупчени наоколо й. Първоначалната й, прилична на крепост, фасада, осъвременена впоследствие, с множество прозорци и тераси на втория етаж й придаваше ефирен и възхитителен изглед.
От другата страна на улицата една фигура стоеше в сенките, увита в тъмно износено палто и шапка с ниско нахлупена периферия. Не валеше, но въздухът бе тежък от влага и премигващата светлина на газеното осветление хвърляше отблясъци по хлъзгавите павета.
Той прекоси улицата, и се отправи към сводестата алея за карети отстрани на къщата. Заобиколи мястото, осветено от самотната маслена лампа, висяща над портата на гаража за карети и отиде до една незабележима врата малко по-надолу. Това бе врата за прислугата и макар да бе тежка и с добра изработка, вътрешните резета не бяха спуснати и само след няколко секунди ключалката поддаде на шперца.
Всичко, което можеше да се научи за тази къща, от първоначалните й архитектурни планове, до мебелировката и навиците на прислугата, той вече го знаеше. След вратата имаше тъмен тесен коридор, със стълбище за прислугата от едната страна и вход към килерите и кухните от другата. Мина покрай тези врати, дочу приглушени гласове откъм кухнята, мина през друга врата с драперии в края на коридора и се озова в главното фоайе на къщата.
Газените лампи и свещите бяха запалени и осветяваха главния вход на къщата, двойни порти с дърворезба, обградени от витражи и след това голямото двойно стълбище, което водеше към общите и личните помещения. Пое по десния ръкав на стълбището, навлезе безшумно в покритата с килими галерия най-отгоре и спря пред една открехната врата.
Това бе стая, която му бе станала позната до болка след часовете прекарани в наблюдение и шпиониране. Беше тъмно, но светлината, идваща откъм хола разкриваше библиотечни рафтове и прекрасна мраморна полица над камината и хвърляше отблясъци върху рамката на един акварел и мраморен бюст от Баргентер. На срещуположната стена, над масивното писалище от инкрустирано със злато полирано дърво, висеше картината четецът от Емил Авен, огромно платно, заемащо по-голямата част от стената над ламперията. Той прекоси бързо стаята, мина зад бюрото и започна да отваря чекмеджетата. Когато намери онова, в което Монтес държеше кореспонденцията си, извади пакет писма от вътрешния джоб на палтото си и го сложи вътре. След като затвори чекмеджето, застана на едно място и се заслуша в тихите стъпки по стълбището. Усмихна се наум, мина зад бюрото и отвори друго чекмедже като се правеше, че го претърсва.
Точно в това положение го улови светлината, когато вратата на библиотеката се отвори рязко и докрай. Там бяха застанали двама мъже и един глас изрече:
— Не мърдай.
Той остана на мястото си, като знаеше, че към него е насочен поне един пистолет. Една фигура пристъпи в стаята и запали газената лампа на стената. Светлината разкри набит мъж с груби черти, застанал на вратата с насочен към него пистолет. Конт Монтес нагласи силата на пламъка, след което, без да бърза отиде и запали свещта на близката маса. Каза:
— Постъпи глупаво като дойде тук.
Гласът му бе топъл и плътен и на устните му трептеше лека усмивка.
Мъжът, когото той познаваше като Никола Валярд каза:
— Не беше.
Монтес привърши заниманията си с лампата и отстъпи назад, за да поеме пистолета от застаналия нащрек пазач, след което му махна да се върне в хола. Контът затвори вратата след него и каза:
— Като се скри от погледа ми, реших, че си мъртъв.
— О, кому е нужно цялото това лицемерие? — каза Никола без да проявява никакви признаци на притеснение, че е бил заловен. — Сигурен съм, че Раен Фалие ти е казал, че Инспектор Ронсард отново се е появил и че ме е избавил от хватката на Фалие и освен това е използвал епизода като добра възможност да издейства помощта на Капитан Жияр.