— Нарушавате принципите си, сър.
— Нима? — отвърна тихо Ронсард — Ако не го бяхте застрелял всичко щеше да се провали. Той заложи капана, но не беше нужно да влизате в него.
Албие се намръщи.
— Кой да влиза в какво…
— Сър!
Секретарят Виярн държеше в ръка джобен часовник с инкрустиран капак.
— Сър, в него има много документи, които го идентифицират, но всички са на различни имена, но вижте това!
Той се изправи и подаде часовника на Албие.
— Погледнете надписа на гърба на обкова на този опал.
Албие примижа към бижуто в дланта си, полуобърнат, така че лампата да го освети.
— Ромел, — успя да каже — Това е едно от бижутата, когато ограбиха Колекцията Ромел. — Той и Виярн си размениха многозначителни погледи — Този човек е Донатиен.
Доктор Хал издаде някакъв нечленоразделен звук от ъгъла си и Ронсард извърна разочарован поглед. Монтес каза:
— Донатиен ли…?
В погледа му се прокрадна постепенно осъзнаване и той изпсува тихо и с горчивина.
— Да съм знаел…
Албие се извърна към него.
— Да сте знаел ли? Както стоят нещата, вие сте знаел много добре, сър. Намираме се на сцена на разчистване на сметки между крадци.
— Ами, така ли смятате наистина? — попита язвително Монтес.
— Нещо не се връзва. — изрече Ронсард със замислено изражение.
— Какво? — попита сепнато Албие.
— Прякото доказателство за връзката на нашия Конт с Донатиен.
Ронсард огледа стаята с оценяващ поглед. Мина зад бюрото и погледна поредицата чекмеджета. Всички бяха затворени плътно, освен едно, което бе на милиметър по-издадено от останалите. Ронсард изпъшка. След като беше видял лицето на мъртвия мъж, вече не знаеше дали да се смее истерично или да крещи и да удря с юмруци. Той отвори чекмеджето и извади наръч писма.
— Какви са имената по онези документи, Виярн?
Секретарят прехвърли припряно документите, които беше извадил от джобовете на мъртвеца.
— Орденон, Ферар, Рингар Алсен…
— А, да. — Ронсард кимна на себе си — Ето писма от хора със същите имена до Конт Монтес. Сигурен съм, че те ще потвърдят вашата теория, Албие.
Албие се изненада и почувства леко неудобство.
— Моята теория? Вие ми казахте да дойда тук, Ронсард, и вие сте този, който преследва Донатиен от години. Сигурен съм, че вашата работа доведе до този резултат.
На бузата на Ронсард потрепна мускул.
— О, не, — каза — Не мога да приема овациите за това.
По-късно, докато Префектурата преравяше къщата на Монтес, разпитваше слугите, конфискуваше документи, събираше доказателства, Ронсард и Хал се измъкнаха навън и пресякоха улицата, където уличната лампа хвърляше кръг от светлина върху подредени около малък фонтан пейки от ковано желязо. Нощта беше влажна и студена и започваше да излиза мъгла.
Доктор Хал стоеше със сгушени рамене и напъхани дълбоко в джобовете на балтона ръце. Каза:
— Има само едно нещо, в което искам да съм сигурен…
— Утре ще поискам справка от управата на градската морга и ще открия, че по някое време вчера, едно лице, отговарящо на описанието на нашия приятел Кюзар е разпознало тялото на неидентифициран починал наскоро младеж. че е огледал всички налични мъжки трупове, преди да направи избора си, като е отхвърлил онези, които са били мъртви от твърде дълго време или при които причината за смъртта е била очевидна, като например пробождане с хладно оръжие или обезобразяващи удари по главата, — каза Ронсард — Обзалагам се на една вечеря в грила на Лусод, че е станало точно така.
— Не се хващам на баса. — отговори Хал и след малко се изхили.
— Не е смешно. — изрече строго Ронсард.
— Прав си, разбира се. — Хал престана да се усмихва, но изобщо нямаше вид на човек, изпитваш чувство за вина.
Забеляза, че малко по-нататък по улицата цветните лампи пред кафенето на приземния етаж на тротоара са запалени, което означаваше, че то още работи. Хал знаеше, че Ронсард не трябва да стои навън в това време и закрачи натам, а Инспекторът го последва по навик. След малко Хал каза:
— Доколкото разбирам, това е било голем, конструиран някак около трупа и когато Монтес е разрушил заклинанието като е стрелял с пистолета, другото се е разсеяло и е останало само тялото. Но кой е направил голема? Дали е бил Арисилд Дамал? Той цял ден беше в двореца, вътре в обсега на пазителите. Би ли могъл да направлява съществото оттам?
— Не е бил Дамал. — изрече със стиснати устни Ронсард — — Бил е Раен Фалие, който е имал всички причини на света да запуши устата на Монтес.
— Мили Боже, Фалие, — изрече смаяно Хал. Той поклати глава и отново се изхили, след което хвърли поглед към физиономията на Ронсард — Извинявай.