Той бе наблюдавал в усамотение сцената, разиграла се в библиотеката на Монтес, посредством Арисилдовото копие на четецът. Значи книгите не лъжат, помисли си, отмъщението е горчиво. След което се беше усмихнал наум. Но ще го преглътна.
Седнал на пейката, той чака достатъчно дълго, за да измръзне напълно и да го обхване истински страх, докато накрая видя самотната фигура, която се приближи по тротоара и попадна в светлината на една от уличните лампи.
Никола изпусна дълбока въздишка на облекчение. Би разпознал тази походка навсякъде.
Отне й доста време, за да стигне до него и точно за това време той успя да придаде на лицето си израз на умерена приветливост, а не да се хили като идиот. Мадлин седна до него на пейката и остави брезентовата си чанта в краката му. Беше облечена в сдържан костюм за път и ново сиво палто. Тя го изгледа бегло, със замаяно изражение, след което каза:
— Мислех си да те накарам да чакаш и утре сутринта да хвана в последния момент лоцманската лодка, но не бях сигурна, че ще направиш нещо толкова драматично.
Този път не можа да сдържи хиленето си.
— Аз? Да направя нещо драматично?
— Идиот, — каза тя и посвети цялото си внимание на оправянето на шапката си. — Кажи ми сега как го направихте. Откъде взе тялото?
Никола въздъхна.
— Онзи следобед пратих Кюзар в градската морга да намери някой свеж непотърсен труп без видими наранявания. Дори не беше нужно да прилича на мен. Фалие щеше да се погрижи за това като направеше голема, а после, ами, Префектурата знае, че Донатиен е — беше — майстор на дегизировките.
— Монтес няма ли да твърди, че е застрелял Донатиен при самоотбрана?
— О, сигурен съм, че точно това ще направи. Но преди той да влезе, големът сложи пакет писма в бюрото му. Някои от тях датираха от началото на бурната криминална кариера на Донатиен и от тях ставаше ясно, че Монтес е замислил повечето, ако не и всичките престъпления на Донатиен.
— Сигурно не ти е било лесно.
Беше права, но този удар по собственото его бе жертва, която Никола даде с удоволствие.
— Изпитах известни угризения. — Той махна черната си кожена ездитна ръкавица и й показа кафявите петна по пръстите си. — Обаче много повече се притесних какво ще стане, ако Ронсард забележи петната от чая, който използвах, за да състаря хартията за писмата с по-отдавнашни дати. Веднага щеше да загрее, че глася нещо далеч по-голямо от просто убийство. Радвам се, че дворцовият етикет изисква да се носят ръкавици.
Мадлин се намръщи.
— Доста жестоко от твоя страна да накараш бедния Ронсард да си мисли, че си отишъл да застреляш Монтес като някакъв грандиозен самоунищожителен жест. Сигурно страшно се е притеснил за теб.
— Това ще го научи да не се предоверява. — продължи Никола — Наблюденията ми над Монтес чрез портрета на Арисилд ми дадоха възможност да подсоля писмата с доста пикантни и доказуеми подробности. В последните се споменава адвокатът Батера, който е доста нервна натура и най-вероятно ще се пречупи още на първия разпит и доброволно ще даде информация за собствените неблагоразумия на Монтес.
— Е, станало е доста по-добре, отколкото очаквах, честно.
Помълчаха малко, Никола наблюдаваше как студения океански бриз развява кичурите коса, изплъзнали се изпод шапката й.
— Когато пристигнем в Адера тъкмо ще започват репетициите за новия сезон. Можеш да потърсиш някоя роля.
— Искаш да кажеш главна роля, — отвърна тя на перфектен адераси. — А ти какво ще правиш?
Той вдигна рамене.
— В столицата има университет. Може да си взема медицинската степен. Едно писмо от Доктор Юбер и няма да имам проблеми с признаването на изпитите.
Мадлин изсумтя.
— Това ще трае точно една седмица.
— Сигурно, — каза и отново се ухили. След това изтрезня, защото реши, че трябва да я попита още нещо и накрая се реши.
— Мислиш ли, че съм виновен за смъртта на Мадел?
Мадлин поклати бавно глава.
— Отначало, да. Но ще е по-точно и по-характерно за мен, да се каже, че виня Мадел за смъртта на Мадел. Тя знаеше какво рискува. И това сигурно я подлудява, където и да е сега, че изпусна цялата битка с Макоб. Предполагам наказанието е достатъчно. — Тя го погледна изкосо — Ако имаш намерение да изпадаш в сантименталности, давай да се качваме на скапания кораб, преди да съм размислила.