Стигна до старото крило на къщата. Дългият коридор се преобрази в мост и тихите и студени стаи, останаха на десетина метра отдолу. Тук солидните каменни стени бяха покрити с гоблени и изящна ламперия от екзотична дървесина, наместо с дърворезба и мазилка. Тук-там висяха бойни знамена и оръжия от отдавнашни войни, по които все още личаха петна от ръжда и кръв, както и древни семейни портрети, потъмнели от дима и праха напластени през годините. Оттук тръгваха коридори към други холни помещения, някои от които водеха към още по-древни крила на двореца, а други към стаички с прозорци, с изненадващ ракурс към улицата или към съседните сгради. Музиката и гласовете откъм балната зала постепенно заглъхваха и Мадлин си представи че е на дъното на огромна пещера и от кипящия на повърхността живот долита само ехото.
Пое по третото стълбище, защото знаеше, че слугите все още бяха заети главно в предната част на къщата. Събра полите на роклята си — черен воал с дискретни златисти райета, идеален десен за сливане със сенките — и започна да се изкачва на пръсти. Стигна безпрепятствено до третия етаж, но когато отиваше към четвъртия срещна някакъв лакей, който слизаше. Той се отдръпна до стената и почтително извърна глава в старанието си да не забележи сновящата из Двореца Мондоло дама, очевидно тръгнала към непозволена среща. По-късно щеше да си я спомни, но това беше неизбежно.
Помещението след стълбищната площадка беше високо и доста по-тясно от останалите, не повече от три метра. Появиха се множество завои и обрати, стълби, водещи към междинни етажи и глухи коридори, но освен другите неща, подготовката включваше наизустяване на плана на къщата и, поне засега, този план се оказваше верен.
Откри нужната врата и предпазливо натисна бравата. Не беше заключена. Тя се намръщи. Едно от правилата на Никола Валярд гласеше, че ако ти изпадне нечакан късмет, първо се пита за цената, защото цена обикновено има. Тя открехна вратата и видя стая, в която през голите прозорци нахлуваше единствено лунна светлина. Предпазливо огледа коридора в двете посоки и отвори широко вратата, за да види цялата стая. Рафтове, пълни с книги, камина от скулптиран мрамор и крепена от кариатиди полица, тапицирани столове, високи чаши и отрупани със семейни сервизи полици. Маса за игра на карти и отгоре й метално ковчеже. Сега ще видим, помисли си. Взе една свещ от канделабъра на близката маса, запали я на газената лампа в коридора, вмъкна се в стаята и затвори вратата. Голите прозорци я безпокояха. Тази част от къщата гледаше към улица „Херцогска“ и всеки от улицата щеше да види, че в стаята има човек. Мадлин си пожела никой от по-бдителните слуги на Херцогинята да не излезе да попуши или да подиша чист въздух и по този случай да погледне нагоре. Отиде до масата и постави дамската си чантичка до масивното квадратно ковчеже. Подбра необходимите пособия измежду целия миш-маш от парфюмчета, непотребна бижутерия и стара адераска броеница-талисман, след което положи на масата сухи листа от цикория и магарешки бодил, жабешки камък# и хартиена фунийка със сол.
Магьосникът, с когото се съветваха, им беше казал, че пазителят на Мондоло, който охраняваше къщата от натрапници бил много древен и много могъщ. Унищожаването му щеше да е много трудно и щеше да отиде на вятъра качествена магия. Щеше да е по-лесно да го обезвредят временно, като по този начин намаляваше и вероятността да оставят следи, защото пазителите бяха невидими за други хора, освен за магьосници, въоръжени с гасконски прах в очите или с новите Етер-Очила, изобретени от парския магьосник Негрети. Жабешкият камък носеше в себе си нужното заклинание, засега латентно и безобидно и поради това невидимо за фамулуса, охраняващ входната врата. Когато върху камъка се посипеше сол, щеше да му подейства като катализатор, а специалните свойства на изсушените листа щяха да му послужат за гориво. Когато попаднеха в обсега на ключовия предмет на пазителя, силата му щеше да действа само в най-високата част на къщата. Щом солта се изтощеше, всичко щеше да се върне на мястото си, навярно още преди някой да е разкрил резултата от среднощните им деяния. Мадлин взе шперцовете и посегна към ковчежето.
Катинар липсваше. Напипа драскотини по халките и разбра, че доскоро е имало катинар и то доста тежък, но сега не го виждаше никакъв. По дяволите. Имам лошо предчувствие. Тя повдигна плоския метален капак. Вътре трябваше да се намира обектът, който свързваше нематериалния пазител с материалното тяло на Двореца Мондоло. В резултат на подробно разузнаване и известно количество рушвети очакваха това да е не камък, както при повечето пазители, а много древен и изящен керамичен предмет, най-вероятно топка.