— Всички ли са на този хал?
Крак кимна.
— Само един е с прерязано гърло.
— Някой ни е изпреварил! — прошепна Кюзар.
— Сейфът не е пипан — възрази Крак — И няма никакви следи. Ама искам да ви покажа още нещо.
Никола си свали ръкавицата, за да пипне врата на мъртвия, след което избърса ръка в панталона си. Тялото беше студено, но въздухът в избата беше влажен и хладен, така че това не означаваше нищо. Заяви без колебание:
— Кюзар, почвай сейфа, ако обичаш. И не пипай труповете.
Той се изправи, за да последва Крак.
Кюзар го изгледа учудено.
— Да го почвам, значи?
— Не сме дошли чак дотук, за да си тръгнем с празни ръце — каза Никола и тръгна след Крак към отсрещния край на подземието.
Взе една лампа, но не я запали; Крак явно не се нуждаеше от светлина. Той намери пътя без колебание и стигна до края на дългото помещение, минавайки покрай всевъзможни сандъци и вързопи, криещи в себе си богатствата на фамилията Мондоло, след което сви зад един ъгъл.
Очите на Никола тъкмо бяха привикнали към мрака, когато видя отпред бледа светлина. Не беше яркият жълт огън на факла, нито мъждивият пламък на газена лампа, а мъгливобяло излъчване, подобно на лунен отблясък. Идваше откъм сводест отвор за врата, изсечен в стената от стар дялан камък. Отвор, преграден доскоро от врата, тежка дъбова врата, придобила с годините якостта на желязо и която в момента лежеше изтръгната от пантите си. Никола направи опит да я помръдне; тежеше като камък.
— Тук вътре — каза Крак и Никола пристъпи през отвора.
Лъчението струеше от лишея, покрил сводестия таван. Светлината бе напълно достатъчна за тясното помещение, в което нямаше нищо друго, освен продълговат каменен постамент. Никола бавно увеличи пламъка на газената лампа и освети цялата стая. Стените бяха хлъзгави от влага и въздухът беше застоял. Той се приближи до постамента и го пипна, след което разгледа пръстите на ръкавиците си. На това място камъкът беше относително чист, без прах и слузеста влага, но вертикалните стени бяха точно толкова мръсни, колкото стените и пода.
Той вдигна лампата и се наведе като се опитваше да погледне от най-подходящия ъгъл. Да, тук е имало нещо. С горе-долу правоъгълни очертания. Продълговато. Най-вероятно сандък, помисли. С размери поне на ковчег. Вдигна поглед към Крак, който го наблюдаваше напрегнато и каза:
— Някой е влязъл в подземието по маршрут, който все още не ни е известен, налетял е на пазачите или те са налетели на него, навярно когато е разбивал катинара, за да претърси старото мазе. Нашественикът ги е убил, за да избегне разкриването си, което обикновено е характерно за отчаяни и тъпи хора.
Никола хранеше твърдото убеждение, че, като правило, до убийство може да се стигне само поради некадърно планиране. Имаше толкова начини да накараш хората да сторят онова, което желаеш и всички те, до един се различаваха от това да ги убиваш.
— След което е открил тази стая, е разбил вратата със сила, която доста ме притеснява, взел е нещо, което е лежало тук непипнато от години и се е оттеглил, вероятно по същия път, по който е дошъл.
Крак кимна, удовлетворен от обяснението.
— Този същия вече го няма. Да се надяваме.
— Жалко.
Вече ставаше двойно по-належащо да не оставят никакви следи от пребиваването си. Ако ще ме бесят за убийство, предпочитам да съм го извършил наистина. Николас се консултира с часовника си на светлината на лампата и отново го прибра в джоба.
— Кюзар трябва да приключва със сейфа. Върни се при останалите и почвайте да прехвърляте стоката. Аз искам да поогледам още малко.
В тунела чакаха други шестима мъже, чиято помощ бе нужна, за да се пренесе по-бързо златото. Крак, Кюзар и Ламан, вторият по старшинство след Кюзар, бяха единствените, които го познаваха като Никола Валярд. За Майка Хебра и останалите, наети само за тази работа, той бе Донатиен, тайнствена личност от подземния свят на Виен, която плащаше добре за такъв вид работа, но наказваше недискретността не по-малко стриктно.
Крак кимна и пристъпи към вратата. След което спря и каза:
— Наистина се надявам, че онзи го няма…
— Но ще ми бъдеш признателен, ако проявя много голямо внимание — довърши вместо него Никола — Благодаря.
Крак изчезна в мрака и Никола започна да оглежда пода. По мръсните и влажни грапави камъни имаше ясни отпечатъци от стъпки. Намери следи от своите ботуши и от тези на Крак, откри, че при първото си идване до помещението, помощникът му е пристъпил само до входа. чуваше отдалеч гласовете на другите, приглушените възклицания на новодошлите, когато видяха труповете, боботещия глас на Крак, сподавените триумфални възгласи на всички, когато Кюзар отвори сейфа. Но хипотетичният нашественик не беше оставил никакви стъпки. чак когато коленичи, за да разгледа отблизо мръсния каменен под, като по този начин съсипа сакото и бричовете на дебелия си работен костюм, Никола откри три следи, за които не можеше със сигурност да твърди, че са негови или на Крак, но това беше всичко. Клекна недоволен на пети. Беше готов да се закълне в анализа си относно помещението. От постамента несъмнено е бил свален някакъв предмет и то съвсем наскоро.