Нещо, престояло в тази стая години наред, в тишина, осветявано от призрачната светлина на лишея.
Той се изправи с намерението да се върне при труповете на пазачите и да ги изследва по-обстойно, освен ако другите вече не бяха унищожили евентуалните следи, докато са изнасяли златните запаси на Херцогинята.
Мина покрай изтръгнатата врата и нещо привлече погледа му. Извърна се рязко към противоположния край на коридора, който завиваше от подземието към другите изби за вино. В края на този коридор се вееше нещо бяло, неразличимо в сенките. Никола засили лампата и пое дъх, за да извика Крак — но миг след това някой му изкара дъха.
Нещото стигна до него с бързината на мисълта и от мига, в който го съзря, до момента, в който то се нахвърли отгоре му, измина по-малко от секунда. В него се взираха с черна омраза очи, изпъкнали на фона на мумифицирана плът, от сиво като мъртво месо лице. Зъбите бяха дълги и криви като на звяр. Беше увито в саван, някога бял, а сега мръсен и съдран. Никола вдигна рязко лакът, за да предпази лицето си и усети как зъбите разкъсват ръкава му. Беше успял да задържи фенера, но стъклото се беше счупило и пламтящото масло изгаряше ръката му. Той замахна с него към главата на съществото с неподозирана, породена от ужаса сила.
Дали от удара или от допира на горящото масло, то изкрещя и се дръпна. Ръкавът на сакото му гореше; той се претърколи по пода, за да задуши пламъците върху влажния камък.
Крак, Кюзар и Ламан изведнъж се озоваха скупчени над него. Никола направи опит да проговори, закашля се от дима, който бе вдишал и накрая пое дълбоко въздух:
— След него.
Крак незабавно хукна по тъмния коридор. Кюзар и Ламан се втренчиха подире му, а след това един в друг.
— Ти не — каза Никола на Кюзар — Виж какво правят останалите. Изкарай ги оттук заедно със златото.
— Слушам — изрече с облекчение Кюзар и побърза да се върне при останалите.
Ламан изруга, но помогна на Никола да се изправи.
Обхванал обгорената си ръка Никола се затича след Крак, залитайки. Ламан имаше фенер и пистолет; Крак беше хукнал след нещото с голи ръце и на тъмно.
— Защо го преследваме? — прошепна Ламан.
— Трябва да разберем какво е.
— Вампир.
— Не беше вампир — възрази Никола — изобщо не беше човекоподобно.
— Значи е било таласъм — измърмори Ламан — ще ни трябва магьосник.
Преди повече от стотина години, по времето на Кралица Равена, Виен гъмжала от обитатели на Призрачния Двор, но според суеверните мозъци на повечето й жители, това сякаш беше вчера.
— Ако е таласъм, имаш подръка желязо — каза Никола и посочи пистолета.
— Вярно — съгласи се окуражен Ламан — Но с тази скорост, то сигурно вече е на километри оттук.
Най-вероятно, помисли си Никола. Не можеше да определи дали наистина се бе придвижило толкова бързо или му беше въздействало с някакъв вид парализа; Вътрешното му зрение твърдеше, че е регистрирало образа на силуета, отлепящ се от стената на коридора буквално в момента на нападението, което можеше да означава, че придвижването не е било толкова мигновено, колкото му се беше сторило.
Това беше най-ниското ниво на винените изби на Мондоло. Лампите осветяваха поредици бъчви със старо вино, някои покрити с прах и паяжини, други очевидно затворени наскоро. Никола си припомни, че на няколко метра над главите им се провежда един от най-големите балове за сезона и понеже огромните запаси в горната част вече несъмнено бяха на привършване, вероятно всеки момент щяха да изпратят слуги за още бурета. Не можеше да си го позволи.
Откриха Крак да ги чака при последната стена, до купчина натрошени тухли и камъни. Никола взе лампата от Ламан и я вдигна. Нещо си беше проправило път през стената, след като бе разбило по-старите камъни на основата и тухлената облицовка. Проходът зад отвора беше тесен, прашен и мръсен. Никола се намръщи. Съдейки по миризмата, водеше право към отходната канализация.