— Аз… мислех, че си почтена — прошепва Лайя. — Не добра, но… — Тя поглежда надолу към ножа ми и след това към Мами. — Но не и това.
Това е, защото си глупачка. Елиас се колебае, и аз забивам ножа по-дълбоко.
Вратата зад мен се отваря. Харпър, с извадени кинжали, носи със себе си вълна от студ. Елиас го игнорира, вниманието му е фиксирано върху мен.
— Пусни и Лайя — казва той. — И имаме сделка.
— Елиас — изпъшква Лайя. — Не — Чакащото… — Изсъсквам срещу нея и тя замлъква. Нямам време за това. Колкото повече се бавя, толкова по-вероятно е Елиас да измисли начин да избяга. Погрижих се той да знае, че Лайя е влязла в селото; трябваше да очаквам, че ще хване Декс. Идиотка, Гарване. Подцени го.
Лайя се опитва да говори, но аз забивам ножа си в гърлото й, нарочно изкарвайки кръв. Тя трепери, дишането й е плитко. Главата ми пулсира. Болката подхранва гнева ми, и частта от мен, родена от кръвта на мъртвите ми родители, ръмжи, с извадени нокти.
— Познавам песента й, Валерий — казвам. Декс и Авитас няма да разберат какво имам предвид. Но Елиас ще го разбере. — Мога да стоя тук цяла нощ. Цял ден. Колкото е нужно. Мога да я накарам да страда.
И да я изцеля. Не го казвам, но той вижда злобното ми намерение. И да я нараня отново, и да я изцеля. Докато не полудееш от това.
— Хелене. — Гневът на Елиас избледнява, заменен от изненада. Разочарование. Но той няма право да бъде разочарован от мен. — Няма да ни убиеш.
Не звучи съвсем сигурен. Някога ме познаваше, мисля си. Но вече не ме познаваш. Аз самата вече не се познавам.
— Има по-лоши неща от смъртта — казвам. — Да ги научим ли заедно?
Гневът му нараства. Внимавай, Кървави гарване. Маската все още живее в Елиас Валерий, под каквото и да се е превърнал. Мога да го притискам. Но само до известна степен.
— Ще пусна Мами — предлагам моркова, преди да размахам тоягата. — Жест на добра воля. Авитас ще я остави някъде, където приятелите ти от Племената ще я намерят.
Едва когато Елиас поглежда към Харпър, си спомням, че той не знае, че Авитас е негов полубрат. Обмислям дали това знание може да бъде използвано срещу Елиас, но решавам да замълча. Тайната е на Харпър, не моя. Кимвам му, и моят втори човек изнася Мами от колибата.
— Пусни и Лайя — казва Елиас. — И ще направя каквото искаш.
— Тя идва с нас — казвам. — Познавам номерата ти, Валерий. Няма да проработят. Не можеш да спечелиш, ако искаш тя да живее. Свали оръжията си. Сложи белезниците. Няма да питам отново.
Елиас отблъсква Декс, прерязвайки въжетата му, докато го прави, и след това нанася удар, който го поваля на колене. Декс не отвръща. Глупак!
— Това е за разпита на семейството ми — казва Елиас. — Не мисли, че не знаех за това.
— Доведете конете — изръмжавам на Декс. Той се изправя, достоен и с изправен гръб, сякаш няма кръв, която залива бронята му. След като напуска колибата, Елиас пуска ятаганите си.
— Ще пуснеш Лайя — казва той. — Няма да ми сложиш кърпа в устата. И ще стоиш на проклетото си разстояние, Кървави гарване.
Не би трябвало да ме боли, че ме нарича по титлата ми. В края на краищата, аз вече не съм Хелене Артурия.
Но когато го видях последно, все още бях Хелене. Преди минути, когато ме видя за първи път, той каза името ми.
Пускам Лайя, и тя поема големи глътки въздух, цветът се връща на лицето й. Ръката ми е мокра — тънка струйка кръв от врата й. Капка, наистина. Нищо в сравнение с потоците, които се изляха от майка ми, сестра ми, баща ми, докато умираха.
Ти си всичко, което спира тъмнината.
Изричам думите в ума си. Напомням си защо съм тук. И каквото малко чувство е останало в мен, го подпалвам.
Глава 5
Лайя
— Провери Валерий — казва Кървавият гарван на Авитас Харпър, когато той се връща без Мами. — Убеди се, че тези окови са здраво затегнати.
Гарванът ме дърпа към вратата на колибата, колкото се може по-далеч от Елиас. Тримата в тази стая заедно изглеждаме странно, сякаш носи някакво предзнаменование. Но това чувство избледнява, когато Гарванът забива острието си по-дълбоко в кожата ми.
Трябва да се махнем оттук по дяволите. Не ми се ще да чакам и да видя дали Гарванът ще изпълни заплахата си да ме изтезава. Досега Афия и Дарин сигурно са полудели от тревога.
Декс се появява на задната врата. — Конете ги няма, Гарван.
Разярена, Кървавият гарван поглежда към Елиас, който свива рамене. — Не мислехте, че просто ще ги оставя, нали?