Първият ми знак, че нещо не е наред — дълбоко не е наред — идва, когато се приближавам до граничната стена. Тя би трябвало да е висока и златна, блещукаща от сила. Вместо това изглежда бледа, почти на петна. Мисля да я поправя, но в момента, в който минавам покрай линията на дърветата, болката на духовете ме връхлита, бараж от спомени и объркване. Карам себе си да си спомня не защо убих всички онези Воини, а как се почувствах. Как ме притъпи. Изтласквам Племената, Мами и Аубарит от мислите си. Маут се надига сега, колебливо. Извиквам най-близкия дух, който се носи напред.
— Добре дошъл в Мястото на изчакването, царството на духовете — казвам му. — Аз съм Ловецът на души и съм тук, за да ти помогна да преминеш от другата страна.
— Мъртъв ли съм? — шепне духът. — Мислех, че това е сън…
Магията ми дава осъзнаване за духовете, което не съм имал преди, прозрение за техните животи, техните нужди. След миг разбирам, че този дух се нуждае от прошка. Но как да му я предложа? Как Шаева го правеше — и то толкова бързо, само с една мисъл?
Тази загадка ме кара да се замисля, и точно в този момент воят на духовете достига своя връх. Изведнъж забелязвам нещо странно: промяна в Гората. Земята се усеща различно. Тя е различна.
След като проверявам картата в главата си, разбирам защо. Някой е тук — някой, който не би трябвало да е тук.
И който и да е, е намерил пътя си до горичката на джиновете.
Глава 38
Кървавият орел
Наведена съм над бюрото си, потънала в мисли, когато усещам ръка на рамото си — ръка, която едва не отрязвам с острието, което скача в дланта ми, докато не разпознавам морскозелените очи на Харпър.
— Не го прави пак — изръмжавам, — освен ако не искаш да загубиш някой крайник. — Купчината листове на бюрото ми говори за дни, прекарани в обсебващо ровене из докладите на Алистар. Ставам, и главата ми се замайва. Може да съм пропуснала едно ядене — или три. — Колко е часът?
— Третият звънец преди зазоряване, Орел. Извинявай, че те безпокоя. Декс току-що изпрати съобщение.
— Време беше. — Изминаха почти четири дни, откакто чухме нещо, и започвах да се чудя дали не се е случило някакво нещастие с приятеля ми.
Държа пергамента до лампата в ръката на Харпър. Тогава забелязвам, че той е без риза и разчорлен, всеки мускул в тялото му е напрегнат. Устата му е стисната, и спокойствието, което обикновено излъчва, липсва.
— Какво, по дяволите, става?
— Просто го прочети.
Сила на Каркаун от почти петдесет хиляди души се събира в прохода Умбрал, водена от Гримар. Свикай легионите. Идват за Антиум.
— Има и още нещо, Орел — казва Авитас. — Опитах се да разшифровам писмото, което намерихме при Алистар, но тя е използвала изчезващо мастило. Единственото, което остана, докато стигна до него, беше подписът.
Тя. — Керис Ветурия. — Авитас кимва, и ми се иска да изкрещя. — Тази предателска кучка — изръмжавам. — Сигурно се е срещала с Каркауните, когато беше в Гнездото. Къде, по дяволите, е ефрейтор Фаврус?
— Намерен мъртъв в покоите си. Без рани по него. Отрова.
Керис е наредила на един от убийците си да го отстрани, точно както е наредила някой да убие капитан Алистар. Знаейки колко силно желае да бъде Императрица, намеренията й сега са очевидни: Не е искала да знаем за приближаването на Гримар. Искала е император Марк и аз да изглеждаме като глупаци — опасни, некомпетентни глупаци. Какво, ако кръвожаден магьосник обсади Антиум? Тя знае, че с подкрепления можем да унищожим Каркауните — макар отблъскването на сила от петдесет хиляди души ще си има своята цена. По-лошо, тя ще използва хаоса, създаден от обсадата, за да унищожи Марк, Ливия и мен. Ще отблъсне Каркауните, ще бъде приветствана като герой и ще получи онова, което винаги е искала, което Нощодателя несъмнено й е обещал: трона.
И не мога да докажа нищо от това. Дори ако знам, в самите си кости, че това е нейната цел.
Не беше нужно да бъде така, Кървави орел. Помни това, преди края.
— Трябва да кажем на Императора — заявявам. И някак си трябва да го убедя да изведе Ливия от града. Ако силата на Гримар идва насам, няма по-опасно място за нея. Антиум ще бъде в хаос. А Керис процъфтява в хаоса.
Въоръжени сме и заключени във военната стая на император Марк в рамките на час. Бегачи се разпръскват из града, довеждайки генералите на Империята, много от които са и Патри на своите родове. Внасят се дузина карти, всяка от които показва различни участъци от терена на север.