— Можем да го направим тихо — казвам, като отчаяние се прокрадва в гласа ми. Трябва да осигуря регентство. Трябва да не позволя повече вреда да сполети малката ми сестра. Достатъчно съм се провалила в това отношение. — Никой не трябва да знае, че е заминала. Градът ще се подготвя за война. Патрите няма да забележат.
— Изведнъж проявяваш голям интерес към оцеляването на моята династия.
— Ливия е единствената ми сестра — казвам. — Не искам да умре. Колкото до вашата династия, аз съм вашият Кървав орел. Няма да оскърбя интелигентността ви, като твърдя, че ви харесвам, господарю мой. Смятам ви за… труден. Но моята съдба и тази на сестра ми са свързани с вашата, и ако родът ви пропадне, и двете умираме. Моля ви, изпратете Ливия и детето на безопасно място. — Поемам дълбоко дъх. — Мисля, че това е, което той би искал.
Не споменавам името на Закариас. Споменаването му е или брилянтно, или непростимо глупаво. Марк най-сетне вдига поглед от картата. Челюстта му се стяга, юмруците му се свиват. Подготвям се за удара —
Но тогава той изсъсква през зъби, сякаш от внезапна болка.
— Изпрати я при семейството ми — казва той. — Родителите ми са в Сайлъс. Никой не бива да знае, особено не кучката от Блекклиф. Ако нещо се случи с наследника ми заради това, Орел, твоята глава ще бъде на копие. След като тя замине, искам да се върнеш тук. Ти и аз имаме нещо, което трябва да свършим.
Облаци надвисват на хоризонта, тежки и ниски. Усещам мириса на приближаваща буря. Ливия трябва да тръгне по пътя, преди да я връхлети.
Фарис е разположил хора по цялата улица и доколкото знаят, Императрицата заминава да посети болна леля в покрайнините на града. Каретата ще се върне с друга жена, облечена като Ливия, до падането на нощта.
— Ралий и аз можем да се справим, Гарван. — Фарис поглежда косо към Черната гвардия, чакаща в края на пътя — дузина внимателно подбрани, закалени воини.
— Пътуваш с единствената ми сестра и наследника на Империята — казвам. — Мога да изпратя цяла легия с теб и пак няма да е достатъчно.
— Това е нелепо — отвръща Ливия, докато я настанявам в каретата. Първите дъждовни капки започват да падат. — Ще задържим града. Ти ще задържиш града.
— Каркауните идват, да — казвам. — Но Керис също. Веднъж едва не те загубихме, защото не бях достатъчно внимателна към нея. Единствената причина, поради която още си жива...
— Знам. — Гласът на сестра ми е тих. Тя не ме е питала за изцелението — защо не съм я изцелила по-рано. Може би знае, че не искам да говоря за това.
— Не можем да рискуваме. — Стоманявам се. — Не можем да рискуваме бъдещето на Империята. Върви. Пази гърба си. Доверявай се на Фарис и Ралий и на никой друг. Когато отново е безопасно, ще пратя за теб.
— Няма да отида. — Ливия сграбчва ръката ми. — Няма да те оставя тук.
Мисля за баща ни. За неговата строгост. Сега аз съм Матер на рода Артурия и трябва да защитавам бъдещето на рода — бъдещето на моя народ. — Ще отидеш. — Издърпвам пръстите си от хватката й. Гръмотевица избухва, по-близо, отколкото очаквах. — Ще останеш скрита. И ще го направиш с достойнството, с което правиш всичко останало, Императрице Ливия Артурия Фарар. Лоялна до края. Кажи го.
Сестра ми прехапва устни, бледите й очи пламтят от гняв. Но после кимва, както знаех, че ще направи. — Лоялна до края — казва тя.
Когато бурята се разразява над Антиум, Ливия вече е далеч от столицата. Но облекчението ми е краткотрайно. Ти и аз имаме нещо, което трябва да свършим. Няма скоро да забравя насилието, което Марк причини на Ливия. Спомням си преди година, по време на Изпитанията. Кошмарите, които ме преследваха за Марк като Император и мен, изпълняваща заповедите му. Какво ли е намислил за мен сега?
Глава 39
Лайя
Кръвта ми се превръща в олово при звука на джиновете и техния странен, наслоен глас. Той пулсира от хитрост и ярост. Но под него тече река от почти незабележима скръб, точно както при Нощника.
— Къде е Елиас? — Знам, че няма да ми кажат нищо ценно, но въпреки това питам, надявайки се, че някакъв отговор ще е по-добър от мълчанието.
Ще ти кажем — пропяват те. — Но трябва да дойдеш при нас.
— Не съм глупачка. — Слагам ръка на кинжала си, макар това да няма практическа полза. — Познавам вашия крал, помните ли? Вие сте също толкова хитри, колкото е той.
Без номера, Лайя, дъщеря на Мира. — За разлика от теб, ние не се страхуваме от истината, защото истината ще ни освободи от нашия затвор. И истината ще освободи теб от твоя. Ела при нас.