— Намери други — казва Гарванът на Декс. — И докарай призрачна каруца. Харпър, колко време може да отнеме да провериш дали тези проклети вериги са здрави?
Опитвам предпазливо оковите си, но Гарванът усеща и извива ръцете ми жестоко.
Елиас седи разтегнат в стола си с привидна лекота, наблюдавайки бившата си най-добра приятелка. Не се заблуждавам от скуката на лицето му. Златистокафявата му кожа става все по-бледа с всяка изминала минута, докато не заприличва на болен. Мястото на чакане го тегли към себе си — и този зов става все по-настоятелен. Виждала съм го и преди. Ако остане твърде дълго далеч, ще страда.
— Използваш ме, за да стигнеш до майка ми — казва Елиас. — Тя ще го предвиди от километри.
— Не ме карай да преосмисля онази запушалка за уста — Гарванът поруменява под маската си. — Харпър, иди с Декс. Искам тази каруца сега.
— Какво мислиш, че прави Керис Валерия в момента? — казва Елиас, когато Харпър изчезва.
— Ти дори не живееш в проклетата Империя вече — Кървавият гарван стисва по-здраво ръката ми. — Така че млъкни.
— Не е нужно да живея в Империята, за да знам как мисли Комендантката. Искаш я мъртва, нали? Тя сигурно го знае. Което означава, че знае и че ако я убиеш, рискуваш гражданска война с нейните съюзници. Докато ти си тук и си губиш времето с мен, тя е в столицата и крои нещо, небеса знаят какво.
Гарванът се намръщва. Цял живот е слушала съветите на Елиас — и е предлагала своите на него. Ами ако той е прав? Мога почти да я чуя как го мисли. Елиас улавя погледа ми — търси възможност, точно както и аз.
— Намери дядо ми — казва Елиас. — Ако искаш да я победиш, трябва да разбереш как мисли. Куин познава Керис по-добре от всеки друг жив човек.
— Куин е напуснал Империята — казва Гарванът.
— Ако дядо ми е напуснал Империята — отвръща Елиас, — тогава котките могат да летят. Където и да е Керис, той ще е наблизо, чакайки я да направи грешка. Не е толкова глупав, че да използва някое от собствените си имения. И няма да е сам. Има много хора, които все още са му верни —
— Няма значение — Кървавият гарван отхвърля съвета на Елиас. — Керис и онова същество, което тя държи около себе си —
Стомахът ми пропада. Нощникът. Тя има предвид Нощникът.
— — замислят нещо — продължава Гарванът. — Трябва да я унищожа, преди тя да унищожи Империята. Прекарах седмици в търсене на Куин Валерий. Нямам време да го правя отново.
Елиас се размърдва на стола си — готви се да направи своя ход. Гарванът е отпуснала хватката си върху мен, и аз стискам ръцете си, извивам се, дърпам, правя всичко възможно, за да се измъкна от въжетата, без да го издавам. Хлъзгавите ми длани смазват въжето. Не е достатъчно.
— Искаш да я унищожиш — оковите на Елиас издрънчават. Нещо проблясва близо до ръцете му. Шперцове? Как, по дяволите, ги е промъкнал покрай Авитас? — Само помни, че тя ще направи неща, които ти не си готова да направиш. Тя ще открие слабостта ти и ще я използва. Това е, което прави най-добре.
Когато Елиас помръдва ръката си, Гарванът рязко извръща глава към него, присвивайки очи. В този момент Харпър влиза.
— Каруцата е готова, Гарван — казва той.
— Вземи я — тя ме бута към Авитас. — Дръж нож до гърлото й.
Харпър ме придърпва близо, а аз се отдръпвам от острието му. Ако можех само да разсея Гарвана и Авитас за момент, достатъчно, за да може Елиас да нападне...
Използвам трик, на който ме научи Елиас, когато пътувахме заедно. Ритам Авитас в мекото място между стъпалото и крака и после падам като чук от покрив.
Авитас изругава, Гарванът се обръща, а Елиас се изстрелва от стола си, освободен от оковите. Той се хвърля към оръжията си за по-малко време, отколкото е нужно да мигна. Нож прелита през въздуха над главата ми, и Харпър се навежда, повличайки ме със себе си. Кървавият гарван изревава, но Елиас е върху нея, използвайки тялото си, за да я събори. Притиска я, с нож до гърлото й, но нещо проблясва на китката й. Тя има нож. Небеса, ще го наръга.
— Елиас! — извиквам в предупреждение, когато изведнъж тялото му се вкочанява.
Задъхване се изтръгва от гърлото му. Ножът пада от ръката му, и за секунда Гарванът се измъква изпод него, устните й се извиват в подигравателна гримаса.
— Лайя — очите на Елиас изразяват яростта му. Безпомощността му. И тогава мрак изпълва стаята. Виждам развяната дълга черна коса, проблясък на кафява кожа. Безкрайни черни очи се взират в мен. Шаева.
После тя — и Елиас — изчезват. Земята под нас се разтърсва и вятърът отвън се усилва, звучейки за миг като стенания на духове.