Същата жена, която ни придружи, хваща ръката ми и ме отвежда. Не говори, докато вървим. Отдалеч чувам капенето на вода и после нещо, което звучи като звън на стомана. Ехото се повтаря отново и отново, странен и несъвместим ритъм.
Влизаме в кръгла пещера, черни скъпоценни камъни блестят по стените й, и Каин излиза от сенките. Без да мисля, посягам към ятагана си.
— Не, Ястребе. — Каин вдига изсъхналата си ръка, и моята замръзва. — Тук няма заплаха.
Насилвам ръката си да се отдръпне от ятагана, търсейки нещо — каквото и да е — за да отвлече вниманието ми от гнева.
— Какъв е този звук? — питам за странното цък-цък-цък. — Дразни ме.
— Просто пещерите пеят своите истории — казва Каин. — Някои са пълни с кристали, други с вода. Много са малки като къщи, други са достатъчно големи, за да поберат град. Но винаги пеят. Понякога можем да чуем клаксоните на речните лодки, тръгващи от Делфиниум.
— Делфиниум е на стотици мили оттук — казвам. Проклети небеса. Знаех, че под града има пещери и тунели, но не знаех, че пещерите на Авгурите са толкова обширни. Земята на запад оттук е твърда скала, единствените пещери са обитавани от мечки и диви котки. Предполагах, че планините на изток са същите.
Каин ме наблюдава замислено. — Много си се променила, Кървавия ястреб. Мислите ти са затворени.
Удовлетворение ме залива — ще трябва да кажа на Харпър.
— Мехерия ли те научи, както научи Фарарите? — При объркания ми поглед Каин уточнява. — Ти го наричаш Нощодателя.
— Не — отсичам и после, — Защо го наричаш Мехерия? Това ли е името му?
— Името му, историята му, правото му по рождение, проклятието му. Истината за всички същества, хора или джинове, се крие в името им. Името на Нощодателя е било неговото създаване. И ще бъде неговото разрушение. — Той накланя глава. — Дойде ли да питаш за Нощодателя, Кървавия ястреб?
— Нямам желание да съм тук — казвам. — Марк нареди да дойда.
— Аха. Тогава нека водим учтив разговор. Сестра ти — добре ли е? Скоро ще става майка, разбира се.
— Ако Комендантката не я убие първа — казвам. — Ако преживее раждането. — И макар да не искам, търся отговорите на тези въпроси в очите му. Не намирам нищо.
Той обикаля пещерата, и неволно вървя в крак с него.
— Племенните хора казват, че небесата живеят под краката на майката — казва той. — Толкова голяма е тяхната жертва. И наистина никой не страда във война повече от майката. Тази война няма да е по-различна.
— Искаш да кажеш, че Ливия ще страда? — Иска ми се да изтръскам отговора от него. — Сега е в безопасност.
Каин ме приковава с поглед. — Никой не е в безопасност. Още ли не си научила този урок, Кървавия ястреб? — Макар да звучи просто любопитен, усещам обида в думите му, и пръстите ми се плъзгат към бойния чук.
— Искаш да ме нараниш — казва Каин. — Но всяко мое вдишване вече е мъчение. Отдавна взех нещо, което не ми принадлежи. И аз — и моите събратя — плащаме за това с всеки изминал миг.
При пълното ми липса на съчувствие той въздъхва. — Скоро, Кървав гарван — казва той, — ще видиш мен и моите събратя повалени. И няма да ти трябват нито чук, нито острие, защото ние сами ще се погубим. Времето да изкупим греховете си наближава. — Погледът му се премества към коридора зад мен. — Както и за твоя император.
Миг по-късно се появява Марк, с мрачно лице. Кимвам рязко за сбогом на Каин. Надявам се никога повече да не го видя, по дяволите.
Докато излизаме от тунела и се спускаме към нашите хора, скупчени между скалите, за да се скрият от пороищния дъжд, Марк ме поглежда.
— Ти ще отговаряш за защитата на града — казва Марк. — Ще го съобщя на генералите.
— Повечето от тях са далеч по-опитни от мен в справянето с нашественици, господарю.
„Силата на месарската птица е силата на Империята, защото тя е факелът срещу нощта. Родът ти ще се издигне или ще падне с нейния чук; съдбата ти ще се издигне или ще падне с нейната воля.“
Когато Марк ме поглежда, за миг разбирам как се е почувствал Каин, когато го гледах. Чиста омраза излъчва Императорът. И все пак той изглежда странно умален. Не ми казва всичко, което Авгурът е споменал.
— Каза ли… каза ли Авгурът нещо друго…
— Тази вещица досега не е грешила — казва Марк. — Нито за мен, нито за теб. Така че, харесва ти или не, Гарване, защитата на Антиум е в твоите ръце.
Дълбока нощ е, когато наближаваме северните порти на столицата. Групи плебеи укрепват стените, а един легионер им крещи да работят по-бързо. Острата миризма на катран изпълва въздуха, докато войници мъкнат кофи с него по стълбите към върха на укрепленията. Стрелци пренасят каруци с стрели, разпределени в кофи, за да могат лесно да ги грабват. Макар луната да е високо, сякаш няма нито една спяща душа в града. Търговци предлагат храна и бира, а роби Книжници носят вода на работещите.