— Идете да се почистите — казвам. — Утроете охраната около Императрицата. Искам храната й да се опитва ден предварително. Искам единият от вас да присъства, когато се приготвя. Тя не напуска двореца. Ако иска да излезе, може да се разходи в градините.
Мъжете си тръгват, а аз обмислям отново и отново какво са ми казали, докато чакам Декс, когото изпратих да доведе акушерката на Ливия. Когато най-сетне се връща — след часове — той е с друга жена, не с тази, която лично бях избрала да се грижи за Ливия.
— Първата я няма, Гарван — казва ми Декс, докато новата акушерка забързано влиза в покоите на Ливия. — Напуснала е града, изглежда. Заедно с всяка друга акушерка, която се опитах да намеря. Тази дойде само защото е маринерка. Който и да е бил изпратен от Керис да сплаши всички тези жени, вероятно не е успял да стигне до нея.
Проклинам тихо. Керис спаси сестра ми от каркауните, защото това й изнасяше — плебеите я възхваляват. Сега ще се опита да убие Ливия тихо. Много жени умират при раждане, особено ако раждат без акушерка.
— А какво става с лекарите от казармите? Сигурно някой от тях може да изроди бебе.
— Те знаят за бойни рани, Гарван, не за раждане. За това са акушерките, очевидно. Техни думи — Декс се свива под гневния ми поглед — не мои.
Новата акушерка, слаба маринерка с нежни ръце и гръмък глас, който би засрамил всеки воински сержант, се усмихва на Ливия, задавайки й поредица от въпроси.
— Дръж я жива, Декс — промърморвам. — Не ме интересува дали ще трябва да сложиш десетина стражи около нея и да живееш с нея в казармите на Черната гвардия. Дръж я жива. И намери резервна. Не може това да е единствената акушерка в целия град.
Той кимва, и макар да съм го освободила, забелязвам колебанието му да си тръгне.
— Кажи, Атрий.
— Плебеите — казва той. — Чула си, че се надигат в подкрепа на Комендантката. Е, стана... по-зле.
— Как, по дяволите, може да стане по-зле?
— Историята за това как е убила високородните илюстрианци, които са я онеправдали, се разпространява — казва Декс. — Патрите са бесни. Но плебеите казват, че Керис се е изправила срещу по-могъщите от нея. Казват, че е защитила плебей, когото е обичала — че се е борила за него и е отмъстила справедливо. Казват, че илюстрианците, които са умрели, са си го заслужили.
Проклятие. Ако Комендантката сега има подкрепата на плебеите вместо на илюстрианците, изобщо не съм я отслабила. Само съм пренаредила списъка й с съюзници.
— Остави слуха да се разпространява — казвам. При кимването на Декс въздъхвам. — Ще трябва да намерим друг начин да я подкопаем.
В този момент акушерката подава глава, кимайки ми да вляза в покоите на Ливия.
— Силен е като бик. — Тя ми се усмихва, потупвайки корема на Ливия с обич. — Ще счупи едно-две ребра, преди да се роди, бих заложила живота си на това. Но Императрицата е добре, както и детето. Още няколко седмици, момиче, и ще държиш скъпоценното си бебе в ръцете си.
— Трябва ли да направим нещо за нея? Някакъв чай или... — Осъзнавам, че звуча като идиот. Чайове, Гарван? Наистина ли?
— Листенца от златист розов цвят в козе мляко всяка сутрин, докато дойде собственото й мляко — казва акушерката. — И чай от див дървесник два пъти дневно.
Когато жената най-сетне си тръгва, Ливи се изправя, и съм изненадана да видя нож, стиснат в ръцете й. — Убий я — прошепва тя.
Повдигам вежда. — Акушерката? Какво —
— Листенцата от златист розов цвят — казва Ливи — се използват, когато жената е прехвърлила термина си. Те карат бебето да се роди по-бързо. Аз съм още на няколко седмици. Не би било безопасно за него да се роди сега.
Веднага викам Декс. Когато той си тръгва, въоръжен, Ливи поклаща глава. — Това е Керис, нали? Всичко това. Атаката на каркауните. Изчезването на акушерките. Тази акушерка.
— Ще я спра — заклевам се пред сестра ми. — Не очаквам да ми повярваш, защото досега само се провалях, но —
— Не. — Ливи хваща ръката ми. — Ние не се обръщаме една срещу друга, Хел — Гарван. Каквото и да се случи. И да, трябва да я спрем. Но трябва и да запазим подкрепата на плебеите. Ако сега подкрепят Керис, не можеш да говориш срещу нея публично. Трябва да вървиш по тънката линия, сестро. Не можем да поставим това дете на трона, ако плебеите не го виждат като един от тях. А те няма — не, ако се противопоставиш на Керис.
Вечерта ме заварва във военната зала на Марк, заключена в спор с Патрите, желаеща нищо повече от това да ги набия всички до мълчание, преди да направя каквото искам.
Генерал Сиселий, който се оказва толкова дразнещ, колкото извратения му чичо, Надзирателя, крачи пред голямата карта, разстлана на масата, като от време на време я ръга с пръст.