— Ако изпратим малка сила да спре Гримар — казва той, — ще пропилеем добри мъже за загубена кауза. Това е самоубийствена мисия. Как могат петстотин — дори хиляда души — да се изправят срещу сила, сто пъти по-голяма?
Авитас, който се присъедини към мен във военната зала, ми хвърля поглед. Не губи самообладание, казва този поглед.
— Ако изпратим голяма сила — казвам за хиляден път, — оставяме Антиум уязвим. Без легионите от Естиум и Силас имаме само шест легиона, за да удържим града. Подкрепленията от Племенните земи, Навий или Тиборум биха отнели повече от месец, за да стигнат тук. Трябва да изпратим по-малка ударна сила, за да нанесе колкото се може повече щети.
Това е толкова основна тактика, че първоначално съм шокирана, че Сиселий и някои от другите Патри се съпротивляват толкова много. Докато не осъзная, разбира се, че използват тази възможност, за да ме подкопаят — и по разширение, Марк. Може вече да не се доверяват на Комендантката, но това не означава, че искат Марк на трона.
От своя страна, вниманието на Императора е приковано върху Керис Ветурия. Когато най-сетне ме поглежда, мога да разчета изражението му толкова ясно, сякаш го изкрещя.
Защо е тук, Гарван? Защо е още жива? Хиенските му очи проблясват, обещавайки болка за сестра ми, и аз извръщам поглед.
— Защо Кървавия гарван води силата? — настоява Пater Руфий от мен. — Не би ли била Керис Ветурия по-добър избор? Не знам дали разбирате, милорд Император, но това е изключително — — Изречението му завършва с писък, когато Марк небрежно хвърля нож за мятане към него, уцелвайки на косъм. Звукът от писъка на Руфий е дълбоко удовлетворителен.
— Говори ми така отново — казва Марк, — и ще се озовеш без глава. Керис едва успя да удържи пристанището на Навий срещу варварския флот.
Авитас и аз си разменяме погледи. Това е първият път, когато Императорът се осмелява да каже дума срещу Комендантката.
— Кървавия гарван — продължава Марк — превзе пристанището и спаси хиляди плебейски животи. Решението е взето. Кървавия гарван ще води силата срещу каркауните.
— Но, милорд —
Гигантската ръка на Марк се озовава около гърлото на Руфий толкова бързо, че почти не го видях да се движи.
— Продължавай — казва Императорът тихо. — Слушам.
Руфий изхриптява извинението си, и Марк го пуска. Пaterът се измъква бързо, петел, избягал от тенджерата. Императорът се обръща към мен.
— Малка сила, Гарван. Удари и бягай. Без пленници. И не пилей силите ни, ако не се налага. Ще ни трябва всеки мъж за отбраната на града.
С крайчеца на окото си забелязвам, че Керис ме наблюдава. Тя кимва за поздрав — първият път, когато ме удостоява с внимание, откакто се върна в Антиум със сестра ми. Гръбнакът ми потръпва в предупреждение. Този поглед на лицето й — хитър, пресметлив. Видях го като ученичка в Блекклиф. И го видях преди месеци, тук в Антиум, преди Марк да убие семейството ми.
Сега знам този поглед. Това е погледът, който тя има, когато е на път да задейства капан.
Авитас пристига в кабинета ми малко след залез слънце. — Всичко е подготвено, Кървав гарван — казва той. — Мъжете ще бъдат готови да тръгнат на разсъмване.
— Добре. — Спявам и прочиствам гърлото си. — Харпър…
— Може би, Кървав гарван — казва Авитас, — обмисляте да ми кажете, че не бива да тръгвам. Че трябва да остана тук, за да държа под око враговете ни и да бъда близо до Императора, в случай че има нужда от мен.
Отварям и затварям уста, изненадана. Точно това щях да предложа.
— Извинете ме. — Авитас изглежда уморен, забелязвам. Прекалено много разчитам на него. — Но това е точно каквото Комендантката би очаквала. Може би дори разчита на това. Каквото и да е замислила, вашето оцеляване не е част от плана й. А вие имате много по-голям шанс да оцелеете, ако имате някой, който я познава, да ви пази гърба.
— Какво, по дяволите, замисля тя? — казвам. — Освен просто да се опита да вземе трона, имам предвид. Имам сведения, че мъж от рода Ветурия е бил видян в Залата на архивите. Тя е канила патрициите на трите най-големи илирийски рода в своята вила през малкото часове, откакто се върна. Дори е приела и ковчежника. Тя уби сина на този човек и татуира триумфа си върху собственото си тяло, Харпър. Това беше преди десет години, но все пак го направи. Тези мъже би трябвало да я мразят. Вместо това те ядат хляб с нея.
— Тя ги примамва обратно на своя страна — казва Харпър. — Опитва се да ви разтърси. Вие я изненадахте в Навий. Тя няма да се остави да бъде изненадана отново, затова трябва да дойда с вас. — При моето колебание на лицето му проблясва нетърпение.