— Мислете трезво, Гарване! Тя отрови капитан Алистар. Отрови Фаврус. Добра се до проклетата Императрица. Вие не сте безсмъртна. Тя може да се добере и до вас. Бъдете разумна, за бога. Нуждаем се от вас. Не можете да играете по нейните правила.
Не обмислям следващите си думи. Те просто излизат. — Защо толкова те е грижа какво ще се случи с мен?
— Защо мислите? — Думите му са рязки, лишени от обичайната му сдържаност. И когато зелените му очи срещат моите, те са гневни. Но гласът му остава хладен. — Вие сте Кървавият гарван. Аз съм ваш заместник. Вашата безопасност е мой дълг.
— Понякога, Авитас — въздъхвам, — ми се иска да кажеш какво наистина мислиш. Ела на нападението тогава — казвам и при изненадата в погледа му въртя очи. — Не съм глупак, Харпър. Нека я държим нащрек. Има и още нещо. — В съзнанието ми нараства притеснение — нещо, за което никой генерал не би говорил публично преди битка, но което трябва да обмисля, особено след разговора ми с Ливия за плебеите.
— Имаме ли начертани пътища за изход от града? Маршрути, през които можем да придвижим големи групи хора?
— Ще ги намеря.
— Направи го преди да тръгнем — казвам. — Дай заповеди — тихо — да се уверим, че тези пътища са свободни и че ги защитаваме на всяка цена.
— Мислите, че не можем да отблъснем каркауните?
— Мисля, че ако те са в съюз с Керис, е глупаво да ги подценяваме. Може да не знаем какво замисля тя, но можем да се подготвим за най-лошото.
Тръгваме на следващата сутрин и аз изтласквам Керис и нейните машинации от съзнанието си. Ако мога да разбия силите на Гримар — или поне да ги отслабна — преди да стигнат до Антиум, тя ще загуби шанса си да свали Марк, и аз ще бъда героят вместо нея. Каркауните са на дванадесет дни от града, но моята сила може да се движи по-бързо от тяхната. Моите мъже и аз имаме пет дни, за да направим живота им колкото се може по-адски.
По-малката ни сила ни позволява да яздим бързо и на вечерта на третия ден нашите разузнавачи потвърждават, че силата на каркауните, както докладва Декс, се е събрала при прохода Умбрал. С тях има тундарски диваци — вероятно така Гримар е разбрал пътя през прохода. Тези мизогинистични тундарски копелета познават тези планини почти толкова добре, колкото и Воините.
— Защо, по дяволите, просто чакат там? — питам Декс. — Вече трябваше да са излезли от прохода и да са на открито.
— Може би чакат още мъже — казва Декс, — макар че силата им не изглежда много по-голяма от последния път, когато я видях.
Изпращам братовчед си Баристус да разузнае северния край на прохода, за да види дали наистина идват още каркауни към основната част на армията. Но когато се връща, той носи само въпроси.
— Проклето странно, господине — казва Баристус. Докато се събираме с Декс, Авитас и аз в палатката ми, братовчед ми крачи напред-назад, развълнуван. — Няма повече мъже, идващи през северните проходи. Наистина изглежда, че чакат, но за какво — не мога да кажа. Помислих, че може би са оръжия или артилерия за обсадните им машини. Но те нямат обсадни машини. Как, по дяволите, смятат да преминат стените на Антиум без катапулти?
— Може би Керис е обещала да ги пусне вътре — казвам. — И те още не са разбрали колко коварна е тя. Точно в нейния стил би било да играе и на двете страни.
— И после какво? — казва Декс. — Да ги остави да обсаждат града няколко седмици?
— Достатъчно време, за да намери начин да убие Марк в боевете — казвам. — Достатъчно време, за да саботира раждането на моя племенник. В крайна сметка Империята е това, което Керис иска да управлява. Тя няма да позволи столицата на Империята да падне. Но загубата на няколко хиляди души? Това за нея е нищо. Научих този урок добре.
— Ако разбием каркауните тук — казвам, — ще убием плана й още в зародиш. — Разглеждам рисунките, които помощникът ми даде за разположението на лагера на каркаунската армия. Техните хранителни запаси, оръжията им, местоположението на различните им провизии. Те са заровили най-ценните си стоки в самото сърце на армията, където е почти невъзможно да се достигнат.
Но аз имам Маски с мен. А думата невъзможно е била бита и изкоренена от нас.
Нашата сила удря дълбоко през нощта, когато по-голямата част от лагера на каркауните спи. Часовоите падат бързо, и Декс повежда сила, която влиза и излиза, преди първите пламъци да се издигнат от хранителните запаси на каркауните. Удряме може би една шеста от техните запаси, но когато враговете ни вдигат тревога, ние вече сме се оттеглили обратно в планините.