Потръпвам, когато си помисля за господаря на джиновете. Когато си помисля за това, което беше — Ловец на души, който изпращаше духовете на хората с такава любов — срещу това, в което се е превърнал: чудовище, което иска само да ни унищожи. В историите, които Мами разказваше, той беше наричан само Кралят без име или Нощния. Но се чудя дали е имал истинско име, което ние, хората, никога не сме заслужили да знаем.
Макар и да е неприятно, трябва да призная, че джиновете бяха онеправдани. Жестоко онеправдани. Което не оправдава действията на Нощния. Но усложнява виждането ми за света — и способността ми да го гледам с чиста омраза.
Когато най-сетне се изправям, топъл и сух благодарение на подслона на Маут, е много преди зори. Веднага усещам промяна в тъканта на света. Духовете, които усещах да се крият в околната провинция, са изчезнали. И има нещо друго — някаква нова фейска тъмнина в света. Не мога да я видя. И все пак знам, че съществува.
Изправям се, оглеждайки вълнистите земеделски земи около мен. Гарнизонът е на север. После има няколкостотин мили илирийски имения. После столицата, планините Невен, Делфиниум.
Магията се напряга на север, сякаш иска да ме повлече в тази посока. Докато се протягам с ума си, го усещам. Хаос. Кръв. Битка. И още духове. Само че тези не идват от Мястото на чакане. Те са нови, свежи и затворени от странна фейска магия, която никога досега не съм виждал.
Какво, по дяволите?
Духовете, знам, понякога са привлечени от конфликти. Кръв. Възможно ли е да има битка на север? По това време на годината Тибориум често е нападан от враговете на Империята. Но Тибориум е на запад.
Маут ме побутва да се изправя и аз се нося на север с вятърно ходене, умът ми обхваща мили. Най-сетне попадам на група духове и малко пред тях — още една. Още духове се устремяват към определено място, диви от глад и ярост. Те жадуват за тела, за кръвопролитие, за война. Знам го толкова сигурно, сякаш самите духове ми го казват. Но каква проклета война? мисля объркан. Дали Каркауните отново избиват Диваците в Невен? Ако е така, там трябва да се насочват духовете.
Барабаните на близкия гарнизон гърмят и този път се вслушвам. Каркаунска атака е неизбежна. Всички резервни войници да се явят незабавно в казармите на Южната река. Съобщението се повтаря и най-сетне разбирам, че духовете не се насочват към Невен.
Те се отправят към Антиум.
ЧАСТ IV: ОБСАДА
Глава 46
Кървавия гарван
Каркауните нямат катапулти.
Нямат обсадни кули.
Нямат стенобойни машини.
Нямат артилерия.
— Какво, по дяволите — казвам на Декс и Авитас, докато гледам огромната армия, — е смисълът да имаш сто хиляди души, ако просто ще ги оставиш да стоят пред града, изгаряйки храна и припаси три дни?
Може би затова Комендантката е заговорничила с Каркауните да се промъкнат до Антиум. Знаела е, че са достатъчно глупави, за да ги унищожим бързо, но не толкова глупави, че да не може да използва хаоса, който ще предизвикат, в своя полза.
— Глупци са — казва Декс. — Убедени, че с огромната си армия ще превземат града.
— Или пък ние сме глупците. — Марк говори зад мен и мъжете на стената бързо коленичат. Императорът ни махва да се изправим и пристъпва напред, почетната му гвардия в крак зад него. — И те имат нещо друго подготвено.
— Ваше Величество?
Императорът застава до мен, хиенските му очи се стесняват, докато оглеждат армията на Каркауните. Слънцето гасне и нощта скоро ще ни връхлети.
— Брат ми ми говори отвъд смъртта, Гарване. — Марк звучи спокойно, без следа от нестабилност в поведението му. — Казва, че Каркауните водят жреци-магьосници, един от които е най-могъщият в тяхната история, и че тези жреци призова-ват мрак. Нямат обсадни оръдия, защото не им трябват. — Той замълчава. — Градът готов ли е?
— Ще удържим, господарю. Месеци, ако се наложи.
Устата на Марк се изкривява. Той крие нещо. Какво? Какво не ми казваш?
— До Зърнената луна ще знаем дали ще удържим — казва той с ледена увереност. Настръхвам. Зърнената луна е след три проклети дни. — Авгурите са го видели.
— Ваше Величество. — Керис Ветурия се появява от стълбите, водещи към стената. Наредих й да укрепява източните порти, които са най-здрави и я държат далеч от Марк и Ливия. Моите шпиони докладват, че тя не се отклонява от задачата си.
Засега.
Исках да я махна от града, но плебеите я подкрепят ентусиазирано, и ако се отърва от нея, това ще подкопае още повече Марк. Тя има твърде много проклети съюзници. Но поне е загубила голяма част от подкрепата на Илустрианите. Патрите, изглежда, са останали в своите вили през последните дни, без съмнение подготвяйки се за предстоящата битка.