Това е той: Нощодателя.
Не съм сама в отстъплението си от него, и точно това ме спасява от погледа му. Всички войници около Гарванът бързат да избягат от вниманието на джина, точно както и аз.
— Гарване. — Неговият скърцащ, стържещ глас ме кара да потръпна. — Керис Ветурия иска съвета ти, защото тя—
Не чувам останалото. Вече съм наполовина надолу по стълбите, изоставила кофите, мисията прекъсната.
— Какво, по дяволите? — Готвачката ме посреща, когато се отдалечавам добре от стената. Чувам безпогрешния свистящ звук на още един падащ снаряд.
— Имахме план, момиче.
— Не проработи. — Свалям шлема си, без да ме е грижа кой ще ме види, знаейки, че това няма да има значение в този хаос. — Той беше там. Нощодателя. Точно до нея. Щеше да ме види. — Поклащам глава. — Трябва да намерим друг начин. Трябва да я подмамим към нас. Но освен да вземем Императора за заложник, не знам какво би проработило.
Готвачката ме хваща за раменете и ме обръща към стената. — Връщаме се там веднага — казва тя. — Трябва само да изчакаме той да си тръгне. Всичко е подготвено, и няма да—
Експлозия раздира въздуха на няколко метра от нас, където група деца-роби Книжници ровят в отломките под зоркия поглед на легионер Воин.
Озовавам се на земята, кашляйки прах от дробовете си, опитвайки се да махна прахоляка.
— Наджаам! — извиква едно момиче. — Наджаам! Отговорен вик, последван от риданията на момичето, докато измъква друго дете от отломките. С очи, вперени в легионера, който все още се опитва да се изправи след взрива, малкото момиче грабва момчето и те хукват да бягат, и двамата куцайки.
Готвачката ме вижда да ги наблюдавам и ме изправя на крака. — Хайде, момиче.
— Тези двама имат нужда от помощ — казвам. — Не можем просто да—
— Можем и ще го направим — отвръща Готвачката. — Движи се. Разсейването, което уредих, ще действа само толкова дълго, но ще ти даде достатъчно време да вземеш пръстена.
Но не мога да откъсна очи от детето, което се завърта и оглежда града около себе си, търсейки изход. Челото й е набръчкано, твърде старо за годините й, а по-малкият й брат — защото явно са брат и сестра — я гледа, чакайки тя да му каже какво да правят. Тя ни забелязва с Готвачката, разбира, че сме Книжници, и се втурва към нас.
— Моля ви — казва тя. — Можете ли да ни помогнете да се измъкнем? Не можем да останем. Ще умрем. Майка, татко и Субхан вече са мъртви. Не мога да позволя на Наджаам да умре. Обещах на родителите си, преди те да— обещах, че ще го пазя.
Вдигам малкото момче, а Готвачката е по петите ми. — По дяволите, Лайя!
— Не можем да вземем този пръстен, като го откраднем от Гарванът на стената — просъсквам й. — С разсейване или без. Но можем да спасим тези два живота. Можем да направим нещо. Ти си виждала тунелите. Знаеш пътя навън. Изведи ги дотам. Дай им шанс. Защото небесата знаят, че ако останат в този ад, ще умрат. И двамата ще умрат.
— Пусни детето, Лайя. Имаме мисия.
— Това ли си казваше, когато ни изостави? — питам я. — Че имаш мисия?
Лицето на Готвачката се втвърдява. — Не можеш да им помогнеш.
— Можем да им дадем изход.
— За да умрат от глад в гората!
— За да имат надежда! — изкрещявам й, изблик, роден от вината ми, че предадох гривната си на Нощодателя. Роден от яростта ми към себе си, че не можах да го спра, от разочарованието от пълната ми неспособност да направя нещо, за да помогна, защитя или спася моите хора.
— Ще ви изведа — казвам на децата. Това е едно обещание, което ще спазя. — Хайде. Ще ви преведем през тунелите. Когато излезете от тях, ще има гора, и трябва да я преминете и да стигнете до планините, за да сте в безопасност. Ще трябва да ядете гъби и горски плодове—
Острият вой на снаряд се разнася, ставайки все по-силен с всяка секунда. Той пламти с огън, докато се извива надолу, грациозен като падаща звезда.
И идва право към нас.
— Сиси! — Наджаам се протяга към сестра си, паникьосан. Тя го издърпва от мен и хуква да бяга.
Обръщам се към майка си в паника. — Бягай! — казвам. — Бя—
Усещам ръка около кръста си, силна, позната и парещо гореща. Последното, което чувам, е дълбок, белязан глас, ръмжащ, сякаш роден от самата земя.
— Глупачка си, Лайя от Сера.
После бивам запратена много по-далеч, отколкото някой човек би могъл да ме хвърли, и светът побелява.
Глава 48
Кървав гарван
Не знам колко време е минало, откакто Каркауните нападнаха. Не знам колко от тях съм убила. Знам единствено колко от нашите хора са загинали. Знам къде враговете ни започват да пробиват стената.