— Какви други неща?
— Отмъщение! — казва Готвачката. — Тази кучка Комендантката е тук и, небеса, аз ще…
— Ще замениш отмъщението си срещу Керис Ветурия с хиляди животи?
— Да се отървем от нея би спасило още хиляди. Чаках това с години. И сега, най-накрая…
— Не ми пука, по дяволите — казвам й. — Каквото и да е твоето отмъщение, дали ще успее или не, не е толкова важно, колкото книжническите деца, които ще умрат, ако няма кой да им помогне. Моля те…
— Не сме богове, момиче. Не можем да спасим всички. Книжниците са оцелели толкова дълго. Ще оцелеят и още малко. Мисията е всичко, което има значение. Хайде сега. Няма много време. — Тя кима към сграда пред нас. — Това са казармите на Черната гвардия. Гарванът ще пристигне до час. Когато това стане, ще знаеш какво да правиш.
— Какво… това ли е всичко? Как ще вляза? Как ще…
— Имаш нужда от план, който Нощодателя да не може да измъкне от главата ти — изграква тя. — Току-що ти дадох един. Има кошница с чисти униформи пред портите. Вземи я и я занеси до килера за пране на втория етаж. Наблюдавай коридора оттам. Когато дойде моментът, ще знаеш какво да правиш. А ако Гарванът те заплаши, кажи й, че аз те пращам. Върви.
— Ти… защо бих… познаваш ли я?
— Движи се, момиче!
Правя две крачки, после се обръщам. — Готвачко. — Поглеждам към книжническия квартал. — Моля те, само им кажи…
— Ще те чакам тук за връщането ти. — Готвачката ми отнема кинжалите, включително този, който Елиас ми даде, пренебрегвайки протестите ми, докато се оглежда крадешком. — Побързай, или ще ни убият и двете.
Неспокойна без оръжията си, отивам до предната част на казармите. Какво е намислила Готвачката за мен? Как ще разбера какво да правя? Забелязвам кошницата с чисто пране и я балансирам на бедрото си. Поемам дълбоко дъх и минавам през главните порти и през калдъръмения двор.
Земята се разтърсва и отсреща снаряд удря сграда, сривайки я за секунди. Двамата легионери, които пазят входа на казармите, се укриват, както и аз. Когато става ясно, че няма повече снаряди насам, се отправям към вратата, надявайки се, че легионерите ще бъдат твърде разсеяни, за да ме забележат. Няма такъв късмет.
— Ти там. — Единият протяга ръка. — Трябва да проверим кошницата.
О, небеса.
— Нямам представа защо изобщо ни трябват униформи — казва другият легионер. — Така или иначе, всички сме мъртви.
— Млъквай, Едий. — Легионерът приключва с проверката на кошницата и ми махва да продължа. — Върви, момиче.
Централната зала на казармите е пълна с походни легла, може би за войниците, които се редуват на стената. Но всички стоят празни. Никой в целия проклет град не спи през това време.
Въпреки че е ясно, че казармите са почти изоставени, заобикалям леглата внимателно и се промъквам нагоре по стълбите, смутена от тишината на мястото. На върха на стълбището дълъг коридор се простира в тъмнина. Вратите са затворени, но зад една от тях се чува шумолене на дрехи и някой простенва от болка. Продължавам да вървя и стигам до килера за пране. Писъците продължават. Някой сигурно е ранен.
След половин час писъците се превръщат във викове. Определено е жена и за момент се чудя, дали не е Гарванът? Дали Готвачката я е наранила? Трябва ли да вляза в стаята и да взема пръстена, докато тя лежи умираща? Измъквам се от килера за пране и се придвижвам бавно по коридора към виковете. Мъжки глас се чува, звучи сякаш се опитва да успокои жената.
Още един вик. Този път накланям глава. Не звучи като някой, който е ранен. Всъщност звучи като…
„Къде е тя?“ Жената извива глас и врата в коридора се отваря рязко. Хвърчам обратно в килера за пране, точно след като зървам жена, крачеща в стаята. Отначало мисля, че е Кървавия гарван. Но тя няма маска и е много бременна.
В този момент разбирам звуците, идващи от стаята. Разбирам защо Готвачката ме попита дали съм срещала Нел. Нел ме научи на лекове за болки при месечния цикъл и начини за предотвратяване на бременност — но също ми показа трикове за облекчаване на болката по време на раждане и след това. Трябваше да ги науча, защото раждането на бебета беше едно от първите неща, на които дядо ме научи, едно от основните неща, които правеше като лечител.
И най-накрая разбирам как ще взема пръстена от Кървавия гарван.
Глава 50
Елиас
Л: Елиас
Докато се изкачвам над стената, принуждавайки се да не обръщам внимание на хаоса, предизвикан от обладаната от духове Каркаунска орда, чувам вълчи ръмжене от група воини, които се разкъсват един друг, напълно обладени.