Това е вик на самота. На предателство. На отчаяние.
Джинът се обръща. Поглежда в моята посока. После изчезва с вятъра.
— Момиче. — Готвачката се изкачва зад мен, след като заедно проверихме тунелите, за да сме сигурни, че никой друг не е останал. Последните Книжници отдавна са изчезнали. Сега сме само ние. — Хайде! Идват!
Докато още Каркауни преминават през Пролуката, Гарванът пълзи към бойния си чук, опитвайки се да се изправи. Тя се обръща, за да погледне зад себе си към небето —
— където кълбо бял дим се извива към небесата.
Тя изхлипва и пада на колене, изпускайки чука си, навеждайки глава. Тогава разбирам, че е готова да умре.
Разбирам също, че не мога да я оставя.
Вече се движа — далеч от Готвачката, далеч от пътя към безопасност и към Кървавия гарван. Хвърлям се срещу Каркауна, който я напада, и докато той щраква със зъби към гърлото ми, забивам кинжала си в корема му и го отблъсквам. Едва успявам да измъкна ножа си навреме, за да го забия в гърлото на друг Каркаун. Трети ме напада изотзад, но аз се препъвам и се търкулвам встрани точно когато стрела пробива главата му.
Ченето ми увисва, докато Готвачката изстрелва стрела след стрела, елиминирайки Каркауните с прецизността на Маска. Тя спира, за да грабне колчан, пълен със стрели, от гърба на мъртъв Каркаун.
— Хвани Гарвана! — Готвачката подпъхва ръка под лявото рамо на Кървавия гарван, а аз хващам дясното. Клатушкане се изкачваме по Пътя на поклонниците колкото можем по-бързо, но Гарванът едва ходи, и напредъкът ни е бавен.
— Ето там. — Готвачката кимва към купчина камъни. Изкачваме се зад нея и оставяме Гарвана. Десетки Каркауни преминават през Пролуката. Скоро ще са стотици. Имаме няколко минути — ако изобщо.
— Как, по дяволите, ще се измъкнем от това? — шепна на Готвачката. — Не можем просто да я оставим.
— Знаеш ли защо Комендантката никога не се проваля, момиче? — Готвачката не изглежда да очаква отговор на странно зададения си въпрос, защото продължава напред. — Защото никой не знае нейната история. Научи нейната история и ще разбереш слабостта й. Научи слабостта й и ще можеш да я унищожиш. Говори с Муса за това. Той ще ти помогне.
— Защо ми казваш това сега?
— Защото ти ще отмъстиш на тази дива демонска кралица заради мен — казва тя. — И трябва да знаеш. Ставай. Качи Гарвана на тази планина. Воините скоро ще запечатат тези пещери, ако вече не са го направили. Трябва да се движите бързо.
Група Каркауни се втурват по Пътя на поклонниците към нас, и Готвачката се изправя и изстрелва дузина стрели. Варварите падат. Но още преминават през Пролуката.
— Имам още петдесет стрели, момиче — казва Готвачката. — Когато свършат, сме свършени. Можем да се справим с три или четири от тези копелета най-много — не със стотици. Не с хиляди. Един от нас трябва да ги задържи.
Ох. О, не. Сега разбирам какво има предвид. Най-накрая разбирам какво казва. — Абсолютно проклето — не. Няма да те оставя тук да умреш —
— Върви! — Майка ми ме бута към Гарвана и макар зъбите й да са оголени, очите й са пълни със сълзи. — Не искаш да ме спасяваш! Не струвам толкова. Върви!
— Няма да —
— Знаеш ли какво направих в затвора Кауф, момиче? — В очите й има омраза, докато го казва. Преди да знаех коя е, бих помислила, че тази омраза е насочена към мен. Сега разбирам, че никога не е била за мен. Била е за нея самата. — Ако знаеше, щеше да избягаш —
— Знам какво направи. — Сега не е моментът да бъда благородна. Хващам я за ръката и се опитвам да я издърпам към Гарвана. Тя не помръдва. — Направи го, за да спасиш Дарин и мен. Защото баща ми и Лис не бяха силни като теб, и ти знаеше, че в крайна сметка ще ни издадат, и тогава всички щяхме да умрем. Разбрах това в момента, в който научих за това, майко. Простих ти в момента, в който научих за това. Но трябва да дойдеш с мен. Можем да бягаме —
— Проклета да си, момиче. — Готвачката ме сграбчва за рамото. — Слушай ме. Един ден ще имаш деца. И ще разбереш, че би предпочела да изтърпиш хиляди мъки, отколкото да позволиш и един косъм на главите им да бъде докоснат. Дай ми този дар. Позволи ми да те защитя, както трябваше да защитя Л-Л-Л-Лис. — Името избухва от устните й. — Както трябваше да защитя баща ти —
Тя изръмжава от невъзможността си да говори и се завърта, опъвайки лъка си, пускайки стрела след стрела.
Духът ще падне, плътта й ще изсъхне.
Духът никога не съм била аз. Била е тя. Мириа от Сера, възкръснала от мъртвите.
Но ако е така, това е един ред от пророчеството, с който ще се боря.