Не обръщам внимание на Ливия. Нека дворът мисли, че не сме близки. Тя и без това има достатъчно проблеми, без половината от тези лешояди да се опитват да се възползват от връзката й с мен.
— Императоре. — Коленича и навеждам глава. Макар да го правя от месеци, това не става по-лесно. До мен Харпър прави същото.
— Изчистете залата — изръмжава Марк. Когато Илустриите не се движат достатъчно бързо, той хвърля кинжал към най-близкия.
Стражите избутват Илустриите навън, и те не могат да се измъкнат достатъчно бързо. Марк се усмихва при тази гледка, суровият му смях рязко контрастира със страха, който изпълва залата.
Ливия се изправя и грациозно събира гънките на роклята си. По-бързо, сестричке, мисля си. Махай се оттук. Но преди да слезе от трона си, Марк сграбчва китката й. — Ти оставаш. — Той я натиква обратно на мястото й. Погледът на сестра ми среща моя за миг. Не усещам страх, само предупреждение. Авитас се отдръпва, мълчалив свидетел.
Марк изважда свитък пергамент от бронята си и го хвърля към мен. Гербът проблясва във въздуха, докато лети към ръката ми, и разпознавам К с кръстосани мечове под него. Печатът на Комендантката.
— Чети — казва той. — Хайде. — До него Ливия наблюдава, с предпазливост в тялото си, макар да е научила да я прикрива от лицето си.
Мой господар Императоре,
Варлокът Каркаун Гримар засили набезите над Навий. Трябват ни повече хора. Патрите на Навий са съгласни; печатите им са долу. Полулегион би бил достатъчен.
Дългът преди всичко, до смърт,
Генерал Керис Валерия
— Тя има цял легион там — казвам. — Би трябвало да може да потуши жалкото варварско въстание с пет хиляди души.
— И все пак — Марк измъква още един пергамент от бронята си, и още един, хвърляйки ги всички към мен — от Патрите Еквитий, Татий, Аргус, Модиус, Виселий — списъкът продължава — казва той. — Всички искат помощ. Техните представители тук в Антиум ме тормозят, откакто дойде съобщението на Керис. Триста цивилни са мъртви, а тези варварски кучета имат флот, приближаващ пристанището. Който и да е този Гримар, той се опитва да превземе проклетия град.
— Но сигурно Керис може да…
— Тя езамислила нещо, тъпа кучко. — Ревът на Марк отеква в залата, и за две крачки лицето му е на сантиметри от моето. Харпър се напряга зад мен, а Ливия наполовина се изправя от трона си. Правя едва забележимо движение с глава. Мога да се справя с него, сестричке.
Марк забива пръсти в черепа ми. — Вкарай си го в тъпата глава. Ако се беше погрижила за нея, както ти наредих, това нямаше да се случва. Млъкни, по дяволите.
Той се завърта, но Ливия не е проговорила. Погледът му е вперен в празното пространство между него и сестра ми, и си спомням с тревога подозрението на Ливия, че Марк вижда призрака на близнака си Зак, убит преди месеци по време на Изпитанията.
Преди да помисля за това, Марк се приближава толкова близо, че маската ми потрепва. Очите му сякаш ще изскочат от главата му.
— Не си поискал убийство, господарю — бавно се отдръпвам. — Пожела разрушение, а разрушението изисква време.
— Пожелах — той овладява яростта си, внезапното му спокойствие е по-страшно от гнева му — компетентност. Имаше три месеца. Тя трябваше да има червеи, пълзящи от очните й кухини досега. Вместо това е по-силна от всякога, докато Империята отслабва. Кажи ми, Кървави гарване: Какво ще направиш за нея?
— Имам информация. — Влагам цялото си убеждение в гласа и тялото си. Аз съм сигурна. Ще я унищожа. — Достатъчно, за да я съсипя.
— Каква информация?
Не мога да му кажа какво разкри Елиас за Куин. Не е достатъчно полезно, и дори да беше, Марк щеше да ме разпита още. Ако разбере, че държах Лайя и Елиас в ръцете си и ги изпуснах, ще счупи сестра ми на две. — Стените имат уши, господарю — казвам. — Не всички са дружелюбни.
Марк ме оглежда. После се обръща, издърпва сестра ми на крака и я блъсва в страничната част на собствения й трон, извивайки ръката й зад гърба.
Нейната неподвижност е на жена, която бързо е свикнала с насилието и ще направи каквото трябва, за да оцелее. Стискам ръце около оръжията си, а Ливия улавя погледа ми. Страхът й — не за себе си, а за мен — укротява темперамента ми. Помни, че колкото повече гняв показваш, толкова повече той ще я кара да страда.
Дори когато се принуждавам да бъда логична, мразя, че съм такава. Мразя себе си, задето не отрязвам тези ръце, които са я наранили, задето не изрязвам този език, който я е наричал с гнусни имена. Мразя, че не мога да й подам острие, за да го направи сама.