— Дните ни на набези свършиха — казва Афия. — Но ако искаш да продължиш да се бориш с Империята, ела с мен. Присъедини се към Племе Нур. — Племенната жена спира, обмисляйки. — За постоянно.
С брат ми си разменяме погледи. Племенните хора приемат нови членове на семейството само чрез брак или осиновяване на деца. Да бъдеш поканен да се присъединиш към Племе е нещо голямо — и то от самата Залдарка.
Посягам към ръката на Афия, поразена от нейната щедрост, но тя ме отблъсква.
— И без това сте почти семейство — казва Афия. — И ме познаваш, момиче. Искам нещо в замяна. — Тя се обръща към брат ми. — Мнозина загинаха, за да те спасят, Дарин от Сера. Време е да започнеш да коваш Серанска стомана. Мога да ти набавя материали. Небесата знаят, че Племената имат нужда от колкото се може повече помощ.
Брат ми стиска ръката си, както винаги прави, когато фантомните болки от липсващите му пръсти го измъчват. Лицето му пребледнява, устните му се изтъняват. Демоните вътре в него се събуждат.
Отчаяно искам Дарин да проговори, да приеме предложението на Афия. Това може да е единственият ни шанс да продължим да се борим с Империята. Но когато се обръщам към него, той напуска палатката, мърморейки, че има нужда от въздух.
— Какви новини от шпионите ти? — бързо казвам на Афия, надявайки се да отклоня вниманието й от брат ми. — Воините не са намалили силите си?
— Изпратиха още един легион в пустинята на Племената от Прохода на Атела — казва Афия. — Арестуваха стотици около Нур по фалшиви обвинения: подкупи, пренасяне на контрабанда и какво ли не още. Говори се, че планират да изпратят затворниците в градовете на Империята, за да бъдат продадени като роби.
— Племената са защитени — казвам. — Договорът с император Тайъс се спазва от пет века.
— На император Марк не му пука за този договор — намръщва се Афия. — И това не е най-лошото. В Садх един легионер е убил Кехани на Племе Али.
Не мога да скрия шока си. Кеханите са пазители на племенните истории и история, втори по ранг само след Залдарите. Убиването на един от тях е обявяване на война.
— Племе Али нападна най-близкия гарнизон на Воините в отмъщение — казва Афия. — Точно това е искала Империята. Командващата Маска се стовари като чук от пъкъла и сега цялото Племе Али е или мъртво, или в затвора. Племената Сияад и Фози се заклеха да отмъстят на Империята. Техните Залдари наредиха атаки срещу села на Воините — близо сто мъртви Воини според последните вести, и не само войници.
Тя ми отправя многозначителен поглед. Ако Племената се обърнат срещу невинни Воини — деца, цивилни, възрастни — Империята ще отвърне жестоко.
— Провокират ни — Афия поглежда към небето, за да прецени времето. — Ослабват ни. Трябва ни тази стомана, Лайя. Помисли за предложението ми.
Тя нахлузва наметалото си, за да тръгне, спирайки до отвора на палатката. — Но мисли бързо. Странност витае във въздуха. Усещам го в костите си. Не само от Воините се страхувам.
Предупреждението на Афия ме измъчва цяла нощ. Малко преди зазоряване се отказвам от съня и се измъквам от палатката, където брат ми държи стража.
Духовете на Мястото на чакането са неспокойни — разгневени, без съмнение, от нашето присъствие. Агонизиращите им викове се сливат със свирепия вятър от север в леденящ, смразяващ хор. Увивам одеялото по-плътно около себе си, докато сядам до брат си.
Седим в мълчание, наблюдавайки как върховете на дърветата в Мястото на чакането просветляват от черно в синьо, докато източното небе избледнява. След известно време Дарин проговаря.
— Искаш да знаеш защо няма да правя оръжия.
— Не е нужно да ми казваш, ако не искаш.
Брат ми стиска и отпуска юмруци, навик, който има от деца. Средният и безименият пръст на лявата му, водеща ръка са отрязани.
— Материалите са лесни за набавяне — казва той. Виковете на духовете се усилват и той повишава глас. — Сложното е изработката. Смесването на металите, температурата на пламъка, начинът, по който се сгъва стоманата, кога се охлажда острието, как се полира. Помня по-голямата част, но… — Той присвива очи, сякаш се опитва да види нещо, което е извън обсега му. — Забравил съм толкова много. В затвора Кауф, в килиите на смъртниците, цели седмици изчезваха. Вече не помня лицето на баща ни, нито това на баба. — Едва го чувам през виковете на духовете. — Ами ако приятелката ти Изи е умряла напразно? Ами ако семейството на Афия е умряло напразно? Ами ако Елиас се е заклел за вечност като Ловец на души напразно? Ами ако направя стоманата и тя се счупи?
Бих могла да му кажа, че това никога няма да се случи. Но Дарин винаги знае кога лъжа. Хващам лявата ръка на брат си. Тя е загрубяла. Силна.