Но докато се промушвам покрай тях, потръпвайки от тръпките, които преминават през тялото ми, осъзнавам, че не се блъскат в нещо близо до стената. Те се блъскат в самата стена.
Опитват се да избягат!
Глава 13
Кървавия гарван
Южното небе е изцапано с черен дим, когато речното корабче най-сетне започва да се приближава към Навий. Дъждът, който ни облива през последните две седмици, се задържа на хоризонта, подигравайки се с нас, отказвайки да донесе каквото и да било облекчение. Най-великият пристанищен град на Империята гори, а с него горят и моите хора.
Авитас се присъединява към мен на широкия нос, докато Декс ръмжи заповеди на капитана да побърза. Гръмотевици отекват — барабаните на Навий издават кодирани заповеди с трескав ритъм, какъвто се чува само по време на атака.
Сребърното лице на Харпър е напрегнато, устата му е свита в почти намръщена гримаса. Той прекара часове на път, учещ ме как да затварям съзнанието си срещу проникване, което означаваше много време, в което се взирахме един в друг. Добре опознах лицето му. Каквито и новини да се кани да ми съобщи, те са лоши.
— Гримар и неговите сили нападнаха на разсъмване преди три седмици — казва той. — Нашите шпиони съобщават, че Каркауните са пострадали от глад на юг. Десетки хиляди са загинали. От месеци плячкосват южното крайбрежие, но имахме остарели сведения за флотата, която са събрали. Появиха се с повече от триста кораба и първо удариха търговското пристанище. От двеста и петдесетте търговски кораба в порта, двеста четиридесет и три бяха унищожени.
Това е удар, който родовете Меркатор няма скоро да забравят. — Контрамерки?
— Адмирал Ленидас изведе флотата два пъти. Първия път потопихме три варварски кораба, преди буря да ни принуди да се върнем в пристанището. Втория път Гримар поддържа атаката и ни отблъсна.
— Гримар отблъсна адмирал Ленидас? — Който и да е този проклет Каркаун, не е глупак. Ленидас командва флота на Империята от тридесет години. Той проектира военния порт на Навий, Острова: наблюдателна кула, заобиколена от огромен воден басейн, и кръгло, защитено пристанище отвъд него, което помещава хора, кораби и запаси. Той се е сражавал с варварите от Острова десетилетия наред.
— Според доклада, Гримар противодейства на всяка хитрост, която Ленидас му подхвърли. След това Каркауните блокираха пристанището. Градът е фактически под обсада. Броят на жертвите в Югозападния квартал достига хиляда души. Там Гримар удря най-силно.
Югозападният квартал е почти изцяло плебейски — докери, моряци, рибари, бъчвари, ковачи и техните семейства.
— Керис Ветурия организира операция, за да отблъсне следващата варварска атака.
— Керис не бива да организира нищо без Ленидас, за да я смекчи — казвам. — Къде е той?
— След втората му неуспешна операция, тя го екзекутира — казва Авитас, и от дългата му пауза разбирам, че е толкова обезпокоен от новината, колкото и аз. — За грубо неизпълнение на дълга. Преди два дни.
— Този старец живееше и дишаше за дълга. — Чувствам се вцепенена. Ленидас ме обучаваше лично шест месеца, когато бях Петак, точно преди да получа маската си. Той беше един от малкото южни Патри, на които баща ми вярваше. — Сражаваше се с Каркауните петдесет години. Знаеше за тях повече от всеки жив.
— Официално Комендантката смята, че е загубил твърде много хора в атаките и е пренебрегнал твърде много от нейните предупреждения.
— А неофициално е искала да поеме контрол. — Проклета да е в ада. — Защо илюстрийските Патри я оставиха? Тя не е божество. Можеха да я спрат.
— Знаеш какъв беше Ленидас, Гарван — казва Авитас. — Не приемаше подкупи и не позволяваше на Патрите да му казват какво да прави. Отнасяше се еднакво към илюстрийци, меркатори и плебеи. Според тях той е допуснал търговското пристанище да изгори.
— И сега Керис командва Навий.
— Тя ни повика — казва Авитас. — Информираха ни, че ескорт ще ни отведе при нея. Тя е на Острова.
Вещица. Тя вече се опитва да ми отнеме контрола, преди дори да съм влязла в града. Исках първо да отида на Острова. Но сега, ако го направя, ще изглеждам като просител, търсещ одобрение от по-висшестоящите.
— Проклети да са нейните повиквания.
Суматоха на доковете привлича вниманието ми. Пронизителните писъци на коне раздират въздуха и забелязвам черно-червената броня на Черен гвардеец. Войникът псува, докато се опитва да удържи животните, но те се дърпат и се изправят на задни крака.
После, така внезапно, както започнаха да паникьосват, животните се успокояват, свеждайки глави, сякаш упоени. Всеки мъж на дока отстъпва назад.