Гулите се плъзгат по наметалото на жената, съскайки в ухото ѝ. Устните ѝ се извиват в подигравателна усмивка. — Но пък баща ми казваше, че Мирра винаги е обичала своите малки тайни. Чудя се, приличаш ли ѝ в други неща? Винаги готова да се биеш, вместо да поправяш, да рушиш, вместо да градиш, да...
— Млъкни за майка ми. — Лицето ми пламва. — Как смееш…
— Моля, обръщайте се към коронната принцеса Никла от Марин като принцеса или Ваше Височество — казва Елейба. — И говорете с уважение, както подобава за нейния ранг.
Тази жена, обсебена от гули, които влияят на ума ѝ, един ден ще управлява Марин? Искам да прогоня фейските същества от нея, но не мога да го направя, без да изглежда, че я нападам. Маринците са по-малко скептични от Книжниците, когато става дума за фей, но нещо ми подсказва, че тя все пак няма да ми повярва, ако ѝ кажа какво виждам.
— Не си прави труда, Елейба. — Никла изсумтява. — Трябваше да се досетя, че ще има същата липса на финес като Лъвицата. Сега, момиче, нека обсъдим защо си тук.
— Моля ви. — Говоря през стиснати зъби, знаейки, че животът ми е в ръцете на Никла. — Брат ми и аз сме тук, за да...
— Произвеждате оръжия от Серанска стомана — казва Никла. — Да снабдявате бежанците Книжници, които наводняват града. Да подбудите въстание. Да предизвикате Маринците, въпреки всичко, което сме направили за вашия народ, откакто Империята го изкорени преди стотици години.
Толкова съм слисана, че почти не мога да говоря. — Не — заеквам. — Не, принцесо, грешите. Не сме тук, за да правим оръжия, ние...
Дали да ѝ кажа за Нощния вестител? За Шаева? Мисля за историите за фейско насилие, шепнати по пътищата, истории, които слушам от месеци. Гулите може да ѝ кажат, че лъжа. Но трябва да я предупредя. — Наближава заплаха, принцесо. Голяма заплаха. Несъмнено сте чували разказите за кораби на Марин, потъващи в спокойно море, за деца, изчезващи в мъртвата нощ.
До Никла Елейба се вцепенява, очите ѝ се стрелват към моите, изпълнени с разпознаване. Тя знае! Но Никла вдига ръка. Гулите се кискат злобно, пронизващите им червени очи са вперени в мен.
— Изпратила си съюзниците си преди теб, за да разпространят подобни лъжи сред населението на Книжниците — казва тя. — Разкази за чудовища от легенди. Да, твоите малки приятели добре свършиха работата ти.
Арай. Скиритаите. Въздъхвам. Елиас ме предупреди, че лидерът на Скиритаите ще разпространи слухове за подвизите ми надлъж и нашир. Не бях обърнала много внимание на това.
— Те разпространиха репутацията ти сред новопристигналите Книжници, потиснат и лесно манипулируем народ. И тогава ти пристигна с брат си, наследството на майка ти и обещания за Серанска стомана, безопасност и сигурност. Всички бунтовници разказват една и съща история, момиче. Само малко се променя с разказването.
— Не искаме неприятности. — Страхът ми нараства, но си спомням за дядо ми, за времето, когато той помогна за раждането на близнаци, а аз бях паникьосана. Беше първото ми раждане, и с няколко думи неговото спокойствие ме успокои, докато ръцете ми престанаха да треперят. — Искаме само да...
— Не ме обиждай с покровителството си. Моят народ е направил всичко за вашия. — Никла крачи из малката килия, гулите я следват като глутница верни кучета. — Приехме ги в нашия град и ги интегрирахме в тъканта на културата на Марин. Но нашата щедрост не е безгранична. Тук, в Марин, не сме садисти като Воините. Но не сме благосклонни към подстрекатели. Знайте, че ако не си сътрудничите с мен, ще накарам капитан Елейба да ви качи и двамата на следващия кораб за земите на Племената — както направихме с вашите приятели.
О, по дяволите. Значи това се е случило с Арай, Тас и останалите Скиритаи. Небеса, надявам се да са добре.
— Земите на Племената гъмжат от Воини. — Опитвам се да укротя гнева си, но колкото повече говори тази жена, толкова повече ми се иска да изкрещя. — Ако ни изпратите там, ще ни убият или поробят.
— Наистина. — Никла накланя глава, и светлината на лампата прави очите ѝ червени като тези на гулите. Дали Нощният вестител е насъскал гулите срещу нея? Дали е друг от неговите човешки съюзници, като Надзирателя или Комендантката?
— Имам предложение за теб, Дарин от Сера — продължава Никла. — Ако имаш малко разум, ще видиш, че е повече от справедливо. Искаш да правиш Серанска стомана. Добре. Прави Серанска стомана — за армията на Марин. Ще ви предоставим всичко необходимо, както и подслон за теб и сестра ти...