Той ме пуска, а аз се отдръпвам, оправяйки роклята си, опитвайки се да не показвам колко много ме е разтърсила неговата откровеност.
— Просто ми се струва, че това е игра за теб — прошепвам. — Нямам време да ти помагам със Съпротивата. Трябва да спра Нощния крал. Шаева ми каза да търся Пчеларя. Ето те и теб. Но си мислех…
— Мислеше, че ще бъда мъдър старец, готов да ти каже точно какво трябва да направиш, за да спреш джиновете? Животът рядко е толкова прост, Лайя. Но бъди сигурна, това не е игра. Това е оцеляването на нашия народ. Ако работиш с мен, можеш да успееш в мисията си да свалиш Нощния крал, като същевременно помогнеш на Книжниците. Например, ако работим с краля на Марин…
— Имаш предвид краля, който е обявил награда за главата ми? — изсумтявам. — Онзи, който нареди мъже, жени и деца, преживели геноцид, да бъдат настанени в лагери извън града, вместо да бъдат третирани като хора? Този крал?
Отблъсквам чинията си, раздразнена, храната наполовина изядена. — Как можеш да ми помогнеш? Защо Шаева ме изпрати при теб?
— Защото мога да ти осигуря това, от което се нуждаеш. — Муса накланя стола си назад. — Това ми е специалността. Кажи ми: От какво имаш нужда?
— Имам нужда... Да чета мисли. Да притежавам свръхестествени сили отвъд изчезването. Да бъда Маска.
— Имам нужда от очи върху Нощния предвестник — казвам. — И върху съюзниците му. Пророчеството каза, че му трябва само още едно парче, за да завърши Звездата. Трябва да знам дали го е намерил или е близо до това. Трябва да знам дали... се сближава с някого. Печели доверието им. Тяхната... тяхната любов. Но... — Изричането на думите на глас ме кара да се чувствам безнадеждна. — Как да постигна това?
— Имам достоверна информация, че сега е в Навий и е там от последния месец.
— Как разбра...
— Не ме карай да го повтарям, Лайя от Сера. Какво правя аз?
— Наблюдаваш. — Облекчението ми е толкова голямо, че дори не се дразня от арогантността на Муса. — Слушаш. Колко бързо можеш да ми доставиш информация за джиновете?
Муса поглажда брадичката си. — Нека видим. Отне ми седмица, за да науча, че си освободила Елиас от тъмниците на Блекклиф. Шест дни, за да разбера, че си подкладила бунт в Нур. Пет, за да узная какво ти прошепна Елиас Валерий на ухото в нощта, когато те изостави в Племенната пустиня заради затвора Кауф. Два, за да науча, че Надзирателят...
— Чакай — изхриптявам. Стаята изведнъж ми се струва топла. Опитвам се да не мисля за Елиас. Но той преследва мислите ми, призрак, който винаги е в съзнанието ми и винаги е недостижим. — Чакай малко. Върни се назад. Какво ми прошепна Елиас в нощта, когато ме остави заради Кауф?
— Беше добро. — Муса се заглежда замислено. — Много драматично. Може някой ден да го използвам и аз с някое щастливо момиче.
Небеса, той е непоносим. — Знаеш ли дали Елиас е добре? — Потупвам с пръсти по полираната маса, опитвайки се да овладея нетърпението си. — Знаеш ли...
— Моята мрежа не влиза в Гората на здрача — казва Муса. — Прекалено са уплашени. Забрави за твоя красив Воин. Мога да ти набавя информацията, от която се нуждаеш.
— Също трябва да знам как да спра Нощния предвестник — казвам. — Как да се боря с него. А това е нещо, което мога да намеря само в книги. Можеш ли да ме вкараш в Голямата библиотека? Сигурно има нещо там за историята на джиновете, за това как Книжниците са ги победили преди.
— Аха. — Муса набожда резен ябълка и го пъха в устата си, после поклаща глава. — Това може да отнеме време, защото съм изгонен оттам. Бих ти предложил да се промъкнеш в библиотеката, но крал Ирманд е наел Джадуна, за да отблъснат всякакви свръхестествени същества, които се опитат да го направят.
Джадуна. Потръпвам. Баба разказваше истории за сприхавите магьосници, за които се говореше, че живеят в отровените земи западно от Империята. Предпочитам да не разбера дали тези истории са верни.
Муса кима. — Точно така — казва. — Те надушват магията като акули кръвта. Повярвай ми, не би искала да се сблъскаш с някой от тях.
— Но...
— Не се тревожи. Ще измислим нещо друго. А междувременно можеш да започнеш да изпълняваш твоята част от сделката.