Нападение. Усещам го толкова ясно, колкото бих усетил нападение над собственото си тяло. Но това нападение не идва отвън Гората. То идва отвътре.
Иди и виж ужаса на духовете, които се освобождават от Мястото на чакането. Виж как твоите хора са опустошени. Не можеш да го промениш. Не можеш да го спреш.
Проклинам, чувайки думите на Авгура отпреди толкова време, хвърлени обратно в лицето ми. Ветрохода до южната граница със скорост, която би съперничала на тази на Шаева. Когато пристигам, хиляди духове се тълпят на едно място, притискайки границата с единомислена жестокост, почти диви от желанието да избягат.
Посягам към Маут, към магията, но сякаш хващам въздух. Духовете се разделят, докато си проправям път през тях, а разочароващото им пищене отеква в костите ми.
Границата изглежда цяла, но духовете все пак може да са избягали. Прокарвам ръце по светещата златна стена, опитвайки се да открия някакви слабости.
Далеч в далечината червеното и синьото на фургоните на Племе Назур блестят в утринната светлина, димът от готварските огньове се разсейва в буреносното небе. За моя изненада лагерът се е разраснал — и се е преместил по-близо до Гората. Разпознавам обвития в зелено и златисто кръг от фургони недалеч от брега на морето Дускан. Племе Нур — племето на Афия — се е присъединило към това на Аубарит.
Защо е тук Афия? При толкова войнствените Воини, племената не бива да се събират на едно място. Афия е достатъчно хитра, за да го знае.
Бану ал-Маут?
Аубарит се появява от едно понижение в земята точно пред мен.
Факира. Излизам от Гората, пулсът ми все още гърми в предупреждение, макар да не усещам нищо необичайно. — Сега не е най-подходящият момент…
— Елиас проклет Валерий! — Познавам малката жена, която се промушва покрай Аубарит, по огъня в очите й, защото във всяко друго отношение тя е неузнаваема. Лицето й е набраздено от бръчки, а кърпата, която скрива обикновено безупречните й плитки, не може да прикрие тяхното разстройство. Лилави сенки гнездят под очите й и усещам острия мирис на пот. — Какво, по дяволите, става?
Залдара! Аубарит изглежда скандализирана. — Ще го наричаш Бану…
— Не го наричай така! Името му е Елиас Валерий. Той е глупав мъж, точно като всеки друг глупав мъж, и подозирам, че той е причината духовете на Племе Нур да са заседнали…
— Афия, по-спокойно — казвам. — Какво, по дяволите… — Гласът ми заглъхва, когато Маут ме дръпва силно, почти поваляйки ме на земята. Усещам спешността зад призива и се обръщам рязко. Носено от вятъра само на няколко метра от мен, се материализира лице.
То е изкривено, ядосано и се движи бързо към племенните лагери. Следва го още едно, привлечено към далечния керван като лешояди към мърша.
Някои от духовете са избягали. Преди да пристигна, те са се измъкнали.
Може би само ще се носят наоколо, виейки и копнеейки за живот. Нямат тела. Не могат действително да направят нещо.
Едва съм оформил мисълта, когато с ужасяваща внезапност ято птици се издига от дърветата близо до кервана, грачейки в тревога.
— Елиас… — Афия проговаря, но аз рязко вдигам ръка. За момент всичко е тихо.
И тогава започват писъците.
Глава 19
Кървавия сокол
Кървавия сокол,
Лятото е в пълен разцвет в Антиум и става все по-трудно да се укриеш от жегата. Императорът се радва на смяната на сезоните, макар че е силно обезпокоен от грижите на короната.
Сезонните бури са толкова лоши, колкото и жегата, и никой в двора не остава незасегнат. Предлагам помощ, където мога, но това е предизвикателство.
Всеки ден съм благодарна за плебеите. Тяхната подкрепа към Императора и към мен е утеха в това трудно време.
Вярна до края,
Императрица Ливия Артурия Фарар
Някой е отворил писмото на Ливия много преди да стигне до мен. Опитите на сестра ми да шифрова мислите си, макар и хитри, са безполезни. Досега Комендантката сигурно знае, че тя е напреднала в бременността си. Нощният вестител ще й е казал.
Колкото до останалата част от писмото, Керис също ще я е разшифровала: че Ливия не може да крие бременността си още дълго; че Императорът става все по-нестабилен; че сестра ми държи вълците на разстояние; че подкрепата на плебеите е единственото, което позволява на Марк да остане на трона.
Че трябва скоро да победя Комендантката, ако искам Ливия и детето й да оцелеят.
Чета писмото, докато се разхождам по южния плаж на Навиум, осеян с останките от флотата. Разкъсани платна, покрити с мъх мачти, износени парчета дърво. Всичко това е доказателство за провала ми да защитя града.