Докато коленича, за да прокарам ръце по парче от корпуса, изгладено от океана, Декс се появява зад мен.
— Патер Татий няма да те приеме, Сокол.
— Какво е оправданието този път?
— Посещава болна леля. — Декс въздъхва. Изглежда толкова изтощен, колкото се чувствам и аз. — Говорил е с Патер Еквитий.
Наистина. Патерът на Генс Еквития ни даде същото извинение преди два дни. И макар да подозирах, че Татий, както всички други Патери, може да се опита да ме избегне, имах надежда за нещо по-добро.
— Няма други Патери, към които да се обърнем — казва Декс, докато се отдалечаваме от плажа и се изкачваме към казармите на Черната гвардия. — Аргус и Виселий са мъртви, а наследниците им те обвиняват. Останалите са твърде ядосани заради флотата. Татий загуби една четвърт от своя Генс в бурята.
— Не става въпрос само за флотата — казвам. — Ако беше така, щяха да ми четат лекции, да изискват да се унижа и да се извиня. — Все пак това са Патери на Воините. Те обичат да поучават жените почти толкова, колкото обичат парите си. — Или се страхуват от Комендантката, или тя им предлага нещо, което аз не мога — нещо, на което не могат да устоят.
— Пари? — пита Декс. — Още кораби?
— Тя няма кораби — казвам. — Дори да завземем по чудо флотата на Гримар, ще имаме едва достатъчно кораби, за да заменим военноморските сили. И тя е богата, но не достатъчно, за да подкупи всички тези Патери.
Има нещо повече. Но как, по дяволите, да разбера какво е, ако никой от Патерите не иска да говори с мен?
Докато се изкачваме към града, опожареният, все още горящ Югозападен квартал се появява пред очите ни. Гримар е атакувал още два пъти през двете седмици, откакто пристигнах. Без флотата нямахме друг избор, освен да се свием и да се надяваме, че огньовете от техните снаряди няма да се разпространят.
По време на двете атаки Патерите и Керис ме изолираха от вземането на решения, като Керис гладко и тихо игнорираше заповедите ми заради по-голямото добро. Само Янус Атрий ме подкрепя, но неговият самотен глас е нищо срещу единството на съюзниците на Керис.
Иска ми се да започна да отрязвам глави. Но Керис търси повод да ме свали — или като ме затвори, или като ме убие. Ако започна да убивам Патери, тя ще го получи.
Не, трябва да бъда по-хитра. Подканям коня си напред. Не мога да направя нищо за атаките на Гримар. Но мога да отслабя Керис — ако успея да намеря информация за нея.
— Ще имаме ден-два спокойствие, докато Гримар измисли следващия ход на каркауните — казвам на Декс. — В бюрото ми има няколко досиета за Патерите. Всичките им мръсни тайни. Започни да ги притискаш дискретно. Виж дали можеш да ги накараш да говорят.
Декс ме оставя, и когато се връщам в казармите, намирам Авитас да ме чака, с напрегнати рамене от неодобрение.
— Не трябва да се разхождаш из града сама, Сокол — казва Авитас. — Правилата гласят…
— Не мога да хабя теб или Декс да ме ескортирате навсякъде — казвам. — Намери ли го?
Той ми кимва да вляза в покоите си.
— Има поне двеста имения в планините отвъд града. — Разгръща карта на бюрото ми, като всички къщи са отбелязани. — Почти всички са свързани с Генсове, които са съюзници на Керис. Три са изоставени.
Обмислям какво каза Елиас за местонахождението на Куин. Където и да е Керис, той ще е наблизо, чакайки тя да направи грешка. Не е толкова глупав, че да използва едно от собствените си имения. И няма да е сам.
Една от изоставените къщи е в дъното на долина — без водоизточник и без гора наоколо, в която войниците да се скрият. Другата е твърде малка, за да побере повече от дузина души.
Но третата…
— Тази. — Посочвам я. — Вградена в хълм. Защитима. Близък поток. Лесна за тунелиране за бързо бягство. И виж — сочя към другата страна на хълмовете — градове, достатъчно отдалечени, че да изпраща хора за провизии, без да привлича много внимание.
Потегляме веднага, двама от Черната гвардия ни следват, за да се уверят, че всички шпиони са отстранени. До пладне сме дълбоко в планините източно от Навиум.
— Сокол — казва Харпър, когато сме далеч от града. — Трябва да знаеш, че Комендантката е имала посетител късно през нощта.
— Нощният вестител?
Авитас поклаща глава. — Три взлома в покоите й на Острова през последните две седмици. По време на първия моят шпионин съобщи, че прозорецът е останал отворен. По време на втория е оставен предмет на леглото на Керис. Скулптура.